Когато се върна, откри Мат и Луси седнали в едно сепаре — Луси се беше втренчила в него. Нямаше намерение да пита какво лошо се беше случило, но Луси така или иначе беше решила да й каже.
— Не ми разрешава да си поръчам бира.
— Тази жестокост ме оставя без думи — отвърна й Нийли и смръщи чело при вида на високото столче до масата. — Кой знае колко деца са сядали в него и от какви болести са боледували… — Огледа се за сервитьорката, за да я помоли да донесе нещо за дезинфекция.
— Нещо лошо ли има? — попита Мат.
— Столчето не ми изглежда много чисто.
— Чисто е — каза той. — Сложи я там.
Нийли се поколеба, после се принуди внимателно да сложи шаващото бебе върху столчето. „Не повръщай, съкровище. Недей да повръщаш.“ Засуети се, опитвайки се да закрепи масичката към столчето на мястото й, докато Луси не я отмести с ръка и сама не го направи.
— Толкова сте трогателна. Направо ми е жал за вашето бебе.
— Замълчи! — Макар да не вложи достатъчно плам в гласа си, Нийли изпита наслада, докато изричаше тази дума. — Просто замълчи — повтори за по-добро въздействие.
— Ти си грубиянка!
— Много ти отива да критикуваш — отвърна й Нийли.
Ставаше забавно.
И Мат ги гледайте развеселен. Мериголд затупка с ръчички по масичката, за да привлече вниманието на сестра си.
— Ма-ма-Ма!
Лицето на Луси се сгърчи.
— Аз не съм майка ти. Тя умря!
Нийли извърна поглед към Мат, той обаче се беше загледал в менюто.
— Луси, наистина съжалявам за твоята майка. Аз също изгубих майка си, когато бях малка. Когато поискаш да си поговориш за нея, аз винаги…
— Защо да искам да говоря с теб? — нацупи се Луси. — Дори не те познавам.
— Тук ви хвана — обади се Мат.
Сервитьорка с посивели коси се приближи до тях с молив и бележник, готови за акция.
— Готови ли сте с поръчката? Ей, сладурче. Какво сладко бебе. На колко е години?
Нийли нямаше представа.
— На четирийсет и седем — отвърна Луси. — Тя е джудже.
— Не й обръщайте внимание — каза Мат на сервитьорката. — Бясна е, защото сме решили да я затворим в заведение за престъпници с отвратителни маниери.
Сервитьорката закима разбиращо.
— Пубертетът е трудно време за родителите.
Мат понечи да я поправи, но изглежда реши да не си прави труда.
— Искам чийзбургер и пържени картофи. И наливна бира.
— Това не е честно! — извика ядосана Луси. — Ти можеш да пиеш, а аз не, така ли?
— Твърде стара си да пиеш — отвърна и бутна менюто настрани.
Нийли се усмихна, след което се съсредоточи върху своята поръчка. Даде си сметка, че е ужасно гладна.
— Искам пържено пиле, картофено пюре и зелен боб. Сос от синьо сирене за салатата.
— Сандвич с бекон — каза Луси. — Без маруля. Без домати. Без майонеза. Само бял хляб. И червен сос „Джело“.
— Имаме само лимонов.
— Гадост!
Бебето удари по масичката и нададе призивен вой.
— А за малкото ангелче?
Мат тихо изръмжа.
Нийли не знаеше какво друго можеше да яде едно бебе, освен каши и храна от бурканчета и отново се принуди да помоли с поглед Луси за помощ.
— Може да й намачкате с вилица малко зелен боб и малко пилешко месо. Не слагайте масло в боба — каза тя на сервитьорката. — И й донесете малко крекери, за да има какво да гризе, докато донесете храната, после и малко ябълков сок.
— Ами бъркани яйца и нещо подобно, което лесно се поглъща? — обади се Нийли в опит да помогне.
— Бебетата не бива да ядат белтък, докато не навършат една година. Ама ти съвсем нищо ли не знаеш?
Сервитьорката я изгледа — но всяка вероятност я смяташе за най-лошата майка на света — после се отдалечи.
— Бу-бу-бу! — извика бебето с все сила. — Га!
Мат погледна с копнеж към барплота с подредените край него столове.
— Дори не си помисляйте за това — проследи погледа му Нийли.
— Тя говори много високо — изсумтя Мат. — Защо трябва така да вика?
— Може би просто ви имитира.
Мат не говореше толкова високо, но тембърът му беше впечатляващ, като самия него.
Луси се усмихна лукаво и подаде на бебето лъжица, с която то веднага започна да потропва по столчето. Млада двойка в съседното сепаре погледна към тях и двамата се намръщиха заради шума. Нийли внимателно взе лъжицата от детето.