— Това тук е пълен боклук.
— Хайде, без грубости.
Тя вдигна краката си, обути в сандали с дебели подметки, върху напречната дъска по протежение на предното стъкло.
Той погледна в огледалото за обратно виждане на Мабел и се облегна назад.
— Нали знаеш, че аз не съм истинският ти баща?
— Притрябвало ми е.
Е, край на страховете му, че тя може и да се е заредила с някакви сантиментални фантазии по отношение на него. Докато излизаше на улицата, си даде сметка, че не знае нито нейното истинско име, нито на бебето. Беше виждал копие от удостоверенията им за раждане, но не се бе загледал по-настрани от реда, в който беше посочено неговото име. Вероятно нямаше да му се зарадва, ако я наречеше Уинона.
— Как ти е името?
Последна дълга пауза мълчание.
— Наташа.
За малко да се разсмее. В течение на три месеца сестра му Шарън се беше опитвала да накара всички да я наричат Силвър.
— Да бе, да!
— Така искам да се казвам — озъби му се тя.
— Не те попитах как искаш да се казваш. Попитах как ти е името.
— Щом искаш да знаеш, Луси е. И го мразя.
— Нищо лошо не виждам в това име.
Как точно да стигне до лабораторията, беше попитал служителката от регистратурата й, затова сега уверено насочи караваната към магистралата.
— На колко точно години си?
— Осемнайсет.
Той я простреля с хулиганския си поглед.
— Е, добре, на шестнайсет.
— На четиринайсет си, а говориш като трийсетгодишна.
— Като знаеш, защо питаш? Знаеш и че съм живяла със Санди. Да не очакваше да съм нещо по-различно?
Мат усети прилив на симпатия заради опърничава нотка в гласа й.
— Е, добре, съжалявам. Майка ти беше… Санди беше забавна, секси и остроумна, безкрайно безразсъдна и безотговорна. Тя беше своеобразна — приключи той неубедително.
Луси подсмръкна.
— Тя беше пияница.
Отзад бебето взе да хленчи.
— Идва й времето за хранене, а пък свършихме запасите.
Страхотно! Точно това му трябваше в момента.
— На каква храна е?
— Поредният номер каша и разни глупости в бурканчета.
— Ще отидем да напазаруваме, след като си свършим работата в лабораторията.
Писъците на недоволство, разнасящи се отзад, ставаха все по-настойчиви.
— Как й е името?
Отново пауза.
— Бът24.
— Пак ме майтапиш, така ли?
— Не съм аз тази, която й е дала това име.
Мат извърна глава назад към русолявото, розовобузесто бебе с кръгли като близалки очища и прилични на ангелски устенца, после пак към Луси.
— Очакваш да повярвам, че Санди е нарекла бебето си Бът?
— Не ме интересува дали вярваш или не вярваш. — Тя свали крака долу. — И няма да позволя на някаква глупачка да ме боде с игла, така че забрави за проклетия си кръвен тест.
— Ще правиш каквото ти казвам.
— Глупости.
— Чуй сега какви са фактите, многознайке. Майка ти е вписала името ми в удостоверенията за раждане и на двете ви, така че се налага да сложим нещата на местата им и единственият начин е да ни вземат кръв.
Понечи да й обясни, че Детската служба щеше да се погрижи за тях, докато баба им се появи, но сърце не му даде. Адвокатът можеше да го стори.
Изминаха остатъка от пътя до лабораторията в пълно мълчание, с изключение на момента, в който Бебето Демон отново нададе рев. Той спря пред двуетажен медицински център и изгледа Луси. Беше се втренчила във вратата с такъв поглед, сякаш гледаше портите на ада.
— Ще ти дам двайсет долара, ако се подложиш на теста — изрече бързо той.
Тя поклати глава.
— Никакви игли. Мразя иглите. Само като си помисля за тях, и ми иде да драйфам.
Той тъкмо щеше да започне да й описва как ще му се наложи да влачи две хленчещи деца към лабораторията, когато за пръв път този ден му провървя.
Луси слезе от уинибагото и едва тогава повърна.
4.
Нийли беше станала невидима. Тя отметна глава назад и се разсмя, после увеличи радиото, за да се наслади на Били Джоуел и хора в песента му „Uptown Girl“25. Перести облачета плуваха в небето, точно като при Джорджия О’Кийфи26, а стомахът й се свиваше от глад, въпреки бърканите яйца и тоста, с които се беше нагълтала на закуска в малко ресторантче недалеч от мотела, в който беше прекарала нощта. Мазните яйца, мазният тост и съмнителното кафе бяха най-блаженото й ядене от месеци. Всяка хапка се беше плъзгала с невероятна лекота по хранопровода й, освен това нито един от мъжете край нея, след като я бе погледнал веднъж, не я беше загледал и втори път. Чувстваше се толкова умна, така доволна, напълно щастлива от това, което правеше. Успяла бе да надхитри президента на Съединените американски щати. Тайните служби и баща си. Хайл за шефката на шефовете!
26
Джорджия О’Кийфи (1887–1986) — знаменита американска художничка, известна с мащабните пейзажи, рисувани като под лупа, най-вече цветя и природни картини от Ню Мексико, и страстта към чистите цветове. — Б.пр.