Нийли едва не се разсмя. Изобщо не беше толкова хитър, за какъвто се смяташе. Да не си мислеше, че може просто ей така ще премине през оборудваната с електроника порта? По всяка вероятност дори и не подозираше, че само специално обучен човек като гардовете, които я охраняваха, би могъл да я отвори без помощта на дистанционно управление…
Тя се отпусна и подпря на вратата на душкабината. Разбира се, че се беше сдобил с едно от дистанционните управления. Предателката тийнейджърка играеше в негова полза, защото винаги беше искала да има истинско семейство. За Луси би било детска игра да го открадне от гарда, който я караше на училище.
Почувства се длъжна да удари по страничната стена, макар предварително да знаеше, че опитът й е обречен на неуспех в момента, когато усети, че уинибагото потегля. Към камерата, наблюдаваща портата, имаше включен и микрофон, но едва ли някой би чул ударите й сред грохота на двигателя на Мабел. Въпреки това тя продължаваше да удря, за да знае Мат, че няма да му се даде без бой.
Караваната спря за миг и тя си представи как Мат се взира в окото на камерата с невинен израз на лицето. И изведнъж прозря точно какво може да им е казала Луси. Мама разреши на Мат да вземе уинибагото за няколко дни.
Заудря по-силно по стената, но щом си даде сметка, че вече излизат навън, се отказа. Отпусна се тежко върху тоалетната чиния. Краката й бяха ледени, а маншетите на пижамата — мокри. Защо не се беше влюбила в някой обикновен човек? Някой добър човек от средите на Айви лийг, който ухажваше жените, канейки ги на романтични вечери на лунна светлина, вместо да ги отвлича на лунна светлина. Някой добър човек от средите на Айви лийг, който би я обичал заради самата нея, а не заради обкръжението й. Реши да се концентрира върху гнева си, за да е готова да го посрещне както подобава, когато отвори вратата.
Мидълбърг беше живописен район с множество конни ферми, принадлежащи на известни личности, и огромни имения. Мат нямаше да има проблем да си избере уединено място където и да било, за да кръстоса оръжие с нея, и тя изобщо не беше изненадана, когато усети, че той напуска асфалтираното шосе и завива по черен път. Който постепенно ставаше все по-неравен. Улови се за ръба на мивката, когато Мабел започна силно да се клатушка, докато най-накрая не реши да спре.
Тя присви устни в строга гримаса, изопна рамене и зачака вратата да се отвори. Не се наложи да чака дълго.
Тя скочи.
— Ако смяташ…
Той обгърна раменете й и залепи страстна целувка на устните й, а после я дръпна извън банята.
— Преди да продължиш, искам да ти кажа, че съжалявам за много неща, но не и за тази своя постъпка. Как бих могъл обаче да говоря с теб, като знам, че с едно щракване на пръстите би могла да извикаш придворните си пазачи, за да ме изхвърлят?
— Би могъл…
Мат я тласна леко и тя седна на кушетката, после коленичи пред нея.
— Би ми се искало обстановката да е по-романтична, но така или иначе започнахме в Мабел, затова, предполагам, е най-добре да си изясним нещата пак тук. — Улови ледените й крака в шепи. — Имам да ти казвам много неща и искам да ме чуеш. Съгласна ли си?
Тя си даде сметка, че той изглежда повече разстроен, отколкото като победител. Топлината от ръцете му вече беше започнала да прониква в нея.
— Нямам голям избор, нали?
— Не, нямаш. — Той леко започна да масажира краката й с палците си. — Обичам те, Нийли Кейс. Обичам те от дъното на душата си. — Пое си дълбоко дъх. — Не просто от цялото си сърце, разбираш ли? Обичам те от цялата си душа.
Пръстите на краката й леко помръднаха в шепите му.
— Имам ужасното усещане, че не отвръщаш на чувствата ми, но това не променя моите чувства към теб, нито ги прави по-слаби. Дори и да ме изхвърлиш завинаги от живота си, искам да знаеш, че ти винаги ще бъдеш моята по-добра половина.
Гласът му премина в шепот, така натежал от чувства — тя имаше чувството, че може да го пипне.
— Ти си въздухът, който дишам, храната, която ям, водата, която пия. Ти си моят подслон и моето бягство, ти си моята енергия и вдъхновение, моята амбиция, моят ентусиазъм. Ти си моят покой.
Тя се усети лека като перце под този порой от поезия.
— Само като те погледна, имам чувството, че ме е огряло слънце. Преди да те познавах, все едно не бях жив. Мислех, че знам какво искам, но всъщност изобщо не съм знаел. Ти влезе в живота ми и го промени завинаги. Обичам те, възхищавам ти се, желая те, обожавам те!
Тя се почувства като в прегръдка — в прегръдката на тези любовни сонети, на тази рапсодия на привързаността. Този нецеремонящ се с никого мъж, който така силно се беше опитвал да се раздели с всичко женско в своя живот, беше всъщност мечтата на всяка жена.