Нийли съзря пред себе си знак, че наблизо се намира стоянка за тежкотоварни камиони с място за почивка на шофьори. Със сигурност там щяха да се продават хамбургери и пържени картофи, шейкове с изобилно количество шоколад и различни видове пай. Какво блаженство!
Мирисът на дизелово гориво и пържена храна блъсна Мат, докато излизаше от Мабел на паркинга на стоянката за тежкотоварни камиони. Лекият ветрец донесе и мирис на тор откъм близката нива, достатъчно силен да погълне миризмата от бебешко повръщано.
Едно синьо чеви модел „Корсика“ с жена зад волана се опна точно до него. Щастливка. Беше сама в колата в компанията единствено на собствените си мисли.
Точно след бензиностанцията беше застанал стопаджия, държащ парче смачкан картон в ръка с надпис „Сейнт Луис“. Момчето имаше вид на престъпник и Мат се съмняваше, че изобщо ще му се усмихне щастието някой да го качи, но въпреки това усети, че го пробожда завист заради свободата, на която то се наслаждаваше в момента. Целият му ден беше като един лош сън.
Луси излезе след него навън, след като бе прибрала десетдоларов подкуп в задния си джоб. Беше привързала фланелената си риза около кръста, а вонящото на повърнато бебе беше подхванала под мишниците — така лесно можеше да го отнесе толкова надалеч, колкото й беше възможно. Все пак Луси беше дребна и Мат се съмняваше, че може да стигне с Бебето Демон твърде далеч, но не й предложи сам да го вземе. Беше носил твърде много ревящи бебета в детството си, за да изпитва сантименти по отношение на тях.
Единственото хубаво нещо, свързано с бебетата, беше възможността да ги напиеш на двайсет и първия им рожден ден28. Усмихна се на спомените си, след което мушна още едни десет долара в задния джоб на силно изрязаните й къси панталонки.
— Купи си нещо за обяд, след като я почистиш. Ще се срещнем отново тук след половин час.
Тя му хвърли дълъг изпитателен поглед с нотка на разочарование. Запита се дали не беше очаквала всъщност да плеснат с ръце и прегърнати да отидат да ядат. Нямаше такава опасност.
Жената, на която преди малко беше завидял, излезе от синьото чеви. Късата й светлокестенява коса беше подредена в една от онези уж небрежни прически, които бяха на мода сега. Останалото по нея обаче не беше толкова модно — евтини бели гуменки, тъмносини шорти и огромна жълта фланелка за бременни с цяла редица патки, маршируващи върху предната й част. Беше без никакъв грим. И в напреднала бременност. Един тир на „Гранд Ам“ намали заради стопаджията, но веднага отново потегли, щом като шофьорът го беше погледнал по-отблизо. Момчето му размаха среден пръст.
Мат отново се вгледа в жената, докато тя го отминаваше. Нещо у нея му се стори познато. Беше с фино изрязани черти, дълга изящна шия и поразяващи сини очи. В начина, по който се придвижваше, имаше нещо, което би нарекъл патрицианско и влизащо в абсолютно противоречие с явно купените от някоя разпродажба дрехи. Тя стигна до вратата на закусвалнята на шофьорите точно преди Луси и я задържа, докато момичето влезе. Луси не удостои с внимание любезността й. Беше твърде заета да го удостоява с поредния си презрителен поглед.
Нещо върху предната седалка в чевито привлече погледа му. Наведе се и видя грозната керамична жаба. Винаги се беше чудил какви ли бяха хората, които си купуваха подобни предмети. После забеляза и полюляващите се в контакта за запалването ключове. Помисли си да отиде при жената и да я предупреди, но размисли, че човек, достатъчно глупав да си купи такава жаба, си заслужава съдбата.
Вътрешността на шофьорската закусвалня беше във формата на голяма буква „Г“. Избра си малка маса в най-далечния ъгъл, където имаше достатъчно място да протегне дългите си крака, и си поръча кафе. Докато чакаше да му го сервират, си помисли, че всъщност ще са му необходими два дни, за да стигне до Айова. Можеше да се окаже и повече, ако непрестанното и изпълващо го с ужас почукване в двигателя му изиграеше лош номер. Как ли щеше да изтърпи двете момичета още два дни? Иронията да се насади точно на това, от което се беше опитвал цял живот да се избави, не го напускаше.
Трябваше и двете да ги остави на грижите на някое приемно семейство.
Нийли поля мазните пържени картофи с кетчуп, без да спира да наблюдава тримата, които бяха влезли в закусвалнята. Отначало мъжът седна сам. Веднага го беше забелязала — твърде високият му ръст се набиваше в очи. И все пак не точно високият ръст привлече вниманието й. По-скоро всичко у него. Той притежаваше здравата мускулатура на човек на физическия труд, на работник, и не й беше необходимо прекалено да напряга въображението си, за да си го представи без риза и обгорял, полагащ шинди