— Ще пътувам на автостоп — отвърна Нийли.
Луси я изгледа с неодобрение, след това отмести поглед към седалката на шофьора.
— Какво ти става, Джорик? Не можеш да минеш без секс и си водиш и гаджето?
Прозвуча собственически.
— Не й обръщай внимание. — Мат разгъна пътната карта и я загледа изучаващо. — Луси си мисли, че ако говори мръсни думи, ще ме накара да се разплача.
Нийли се вгледа в Луси и се замисли за групата ослепително изглеждащи тийнейджъри, които наскоро беше приела в Белия дом — миналата седмица. Всички те бяха спечелили национални стипендии за отличен успех и контрастът между тях и Луси беше очебиен. Е, нали искаше да види какъв е животът на обикновените хора — ето какъв беше.
Луси сложи бурканче с детска храна на кушетката. Бебето, което още имаше около устата си зелени остатъци от граха, нададе нетърпелив вой. Тийнейджърката стана, изви се към пейката и се отпусна върху нея.
— Не се изморява да яде, обаче аз се изморих да я храня.
Тя протегна ръка към уокмена си, наложи слушалките на главата си и се прислони в ъгъла.
Мат погледна през рамо към Нийли и й отправи многозначителна усмивка.
— Време е да започнете да си заработвате пътя, Нел.
За миг Нийли като че не разбра към кого се обръщаше.
— Нахрани бебето, за да можем да потеглим — додаде той.
Луси поклащаше глава в такт с музиката от уокмена, но погледът, с който следеше бебето, издаваше, че чува всяка дума. Нийли не можеше да се освободи от усещането като че я подлагат на тест.
Тя се извърна към бебето и изпита познатия ужас. Макар да чувстваше слабост към децата, бебетата все така си оставаха мъчение за нея. Това беше една от най-дълбоко пазените й тайни, което си беше чиста ирония, като се имаше предвид каква дегизировка си беше измислила.
Не се нуждаеше от медиум, за да осъзнае в какво се състоеше проблемът й. Известната снимка от корицата на „Тайм“ нямаше как да покаже, че етиопското дете — жертва на глада, което тя беше държала, беше умряло в ръцете й минути след като фотографът се бе отдалечил от тях. Споменът за това никога не я беше напускал.
Макар да беше позирала с множество здрави и усмихнати бебета, тези контакти всъщност винаги бяха много краткотрайни и спорадични. Работата й изискваше именно с безнадеждно болните бебета да прекарва повече време. Беше заставала очи в очи с толкова много бебета с умствени недъзи, беше прегръщала стотици бебета с HIV, беше успокоявала бебета с непроизносими диагнози и беше отпъждала мухите от невиждащите очи на страдащите от глад. В съзнанието й понятията бебета и страдание бяха свързани в неразривен съюз.
Трябва да се дистанцираш — беше й казал Денис веднъж още преди да се оженят, когато се беше опитала да му обясни проблема. — Ако искаш да си от полза за тези деца, трябва да се абстрахираш от проблемите им.
Но как можеше някой да се абстрахира от това да наблюдава как трагично приключва нечий невинен живот? Спомени за издути коремчета и осакатени крачета и ръчички пълнеше сънищата й. Тези бебета се бяха превърнали едновременно в неин кръст, но и неин кръстоносен поход, затова беше наредила на екипа си да й осигури колкото се може повече възможности, за да може да изразява съчувствието си. Само по този начин можеше да почете паметта на онова етиопско бебе, на което не беше могла да помогне с нищо.
Първите дами по традиция се посвещаваха на някаква кауза. Лейди Бърд31 имаше своите цветя, Бети Форд се бореше против пристрастяването към лекарства, Нанси Рейгън си имаше нейната кампания Just Said No32, а Барбара Буш33 беше искала всеки да може да чете. Макар Корнелия да не беше мислила точно в тази посока, тя се беше превърнала в ангел-хранител на най-страдащите в света. Сега Нийли погледна към това здраво и хленчещо, златокосо малко момиченце с искрящи сини очи и остатъци от грахчета, размазани по цялото личице, и усети страх. Тъмната страна на този неин кръстоносен поход се изразяваше в паниката, която усещаше да я обхваща, щом насреща й застанеше здраво бебе. В това чувство нямаше никаква логика, но от толкова дълго възприемаше себе си като Ангел на бебешката смърт, че с нищо не можеше да си помогне.
Осъзна, че Мат я наблюдава и успя някак уж естествено да свие рамене.
31
Клодия Алта Тейлър, по-известна като лейди Бърд, съпруга на Линдън Бейнс Джонсън (за него виж в първа глава). — Б.пр.
33
Трите са съпруги съответно на Джералд Форд, Роналд Рейгън и Джордж Буш, президенти на САЩ през втората половина на XX в. — Б.пр.