Детето зарита с крака и нададе радостен вик, когато Нийли го вдигна от детската седалка. Усещането беше за нещо топло и тежко в ръцете й, благословено от добро здраве. Почти веднага го сложи на пода. Бебето проточи шия, за да я погледне.
Луси дори беше престанала да се преструва, че слуша уокмена си.
— Не трябваше да си правиш труда за одеялото. Няма да се задържи дълго върху него.
Бебето запълзя с уверени движения, опряно само на ръчичките и крачетата си. И само след секунди вече беше напуснало очертанията на одеялото в посока към предната част на караваната.
— Щом като знаеш толкова много, защо ти не се погрижи за бебето?
Нийли се наслаждаваше на усещането да се държи грубо. Нямаше ли да бъде чудесно да може да отвръща така на всеки, който не й се нрави?
Бебето се изправи, използвайки шофьорската седалка за опора, и започна да върви с треперещите си крачета, опитвайки да балансира с мъничката си ръчичка, омазана със зелен грах.
— Какво си мислиш, че съм правила, откакто майка ми умря?
Нийли се почувства ужасно.
— Не знаех за майка ти. Извинявай…
Луси сви рамене.
— Не се извинявай. Пусни това нещо, Бът.
Нийли видя, че бебето се беше придвижило още напред и се беше вдигнало на пръсти в опит да достигне с ръчичката си скоростния лост. То се извърна към по-голямата си сестра, усмихна й се и напъха юмручето си в устата.
— Аз няма да я наричам Бът — обяви Нийли.
— Тогава как ще разбере, че говориш на нея?
Нийли не искаше да се впуска в спор.
— Имам идея. Нека да я наречем с друго име. Прякор.
— Какъв прякор?
— Мериголд34.
— Старомодно е.
— Може да е старомодно, но е по-хубаво от Бът.
— Пак се опитва. Вдигни я оттам.
Нийли усети прилив на досада от тези тийнейджърски заповеди.
— След като много добре си запозната с особеностите на поведението й, би било много по-добре, ако ти я наблюдаваш.
— Е, да де, да…
— Смятам, че така ще бъде най-добре. Ясно е, че се грижиш отлично за нея.
Лицето на Луси почервеня под грима.
— Не е вярно! Не мога да понасям тази пикла.
Нийли се вгледа по-внимателно в момичето. Ако толкова не харесваше бебето, защо тогава непрекъснато внимаваше за него?
Бебето Бът — бебето Мериголд отново протегна ръчичка към скоростния лост. Нийли се втурна напред, пъхна ръце под мишничките на детето и го накара да застане, опирайки се на кушетката. Бебето се закрепи с една ръка, след това изви шия, за да може да види сестра си. Луси обаче нарочно не искаше да я погледне. Детето нададе вик, за да привлече вниманието й.
Луси приближи глава към краката си и започна да лющи синия лак от нокътя на един от палците си.
Бебето отново нададе призивен вой, този път по-силен.
Луси продължаваше да се преструва, че не го забелязва.
Разнесе се нов вой, дори още по-силен.
— Престани! Престани!
Малкото личице трепна от тази проява на гняв у сестра си. В очичките му нахлуха сълзи, а устенцата му се изкривиха.
— Егати! — извика Луси, скочи и се измъкна от караваната, оставяйки Нийли сама със съкрушеното бебе.
— Кажете ми, че само си въобразявам и че това чукане на двигателя не върви от зле към по-зле.
Мат погледна настрани към Нийли, която седеше на пасажерската седалка. Вече час пътуваха, но той изглеждаше така погълнат от мислите си, че едва сега за пръв път й беше проговорил.
— Не съм обърнала внимание.
Беше твърде заета да се наслаждава на провинциалния пейзаж.
— Нека да спрем — обади се Луси. — Искам да отида до някой базар35.
— Не мисля, че има базар наблизо? — беше реакцията на Нийли.
— Откъде пък знаеш? И ме оставете аз да карам. Знам как да карам тази таратайка.
— Тихо — вметна Мат — или ще събудиш Бът.
За голямо облекчение на Нийли детето най-сетне беше заспало, както си седеше на детската си седалка.
— Името й е Мериголд — информира тя.
— Глупости — изсумтя Мат и протегна ръка към кутията сладка безалкохолна бира, която беше извадил от малкия хладилник.
Нийли беше забелязала, че е направо пристрастен към този тип бира.
— И на Бът не й харесва — обади се Луси, — обаче Тя не се интересува от това.
35
Момичето използва думата mall, което означава голям покрит базар от типа на „Метро“ у нас. — Б.пр.