— Ако видите знак, че наблизо има ферма за змии, кажете ми, за да ви оставя и трите там.
— Вие сте много опърничав човек.
— А вие сте отвратително весела за жена, която има само двайсет долара в портмонето си и току-що са й откраднали колата.
— Не са я откраднали и всъщност земните блага са само пречки по пътя към духовното ни усъвършенстване.
— Така ли?
— Луси каза, че майка й е починала. Кога се е случило?
— Преди около шест седмици. Тази жена никога не се е отличавала с разум. Карала е пияна.
— Ами бащата на децата?
— Бащи. Бащи. Бащата на Луси е бил от типа флирт за една нощ. Бащата на Демончето е бил последният приятел на Санди. Загинал е с нея.
— Ето затова Луси е толкова враждебно настроена. Опитва се да се справи с факта, че майка й е починала.
— Не мисля. Обзалагам се, че Санди е била умряла за Луси много отдавна. Смятам, че е най-вече уплашена, но не иска никой да го разбере.
— Много добре, че сте решили да се погрижите за тях, особено след като се вижда, че не обичате децата.
— Не, нямам нищо против тези момичета, но смятам, че дори торба цимент и много дълбоко езеро не биха могли да ги оправят.
Тя се усмихна. Хората винаги се бяха старали да се проявяват от най-добрата си страна в нейно присъствие. Беше чудесно да се намира в присъствието на един толкова развеселяващо опърничав човек.
— С какво се занимавате? Имам предвид, когато не ви се налага да превозвате деца, които не са ваши?
Той отпи отново от безалкохолната бира и остави кутията, откъдето беше я взел, преди да й отговори.
— Работя в един стоманолеярен завод.
— Къде?
— В Питсбърг.
Тя се отпусна назад върху облегалката си, докрай наслаждавайки се на все още новото усещане да си поговори като обикновен човек.
— Интересно ли ви е? Да работите за стоманодобивната промишленост?
— Аха. Много интересно — отвърна й той и се прозина.
— Какво точно правите?
— Разни работи.
— Невероятно е как тази промишленост се развива, независимо от конкуренцията с Япония в тази сфера. Малко странно е, че всъщност, оказва се, Индиана е водещият ни щат в областта на стоманата, а не Пенсилвания. И че Пенсилвания дори не е на второ място. — Той се беше втренчил в нея и тя си даде сметка, че твърде много се е разкрила. — Четох за това в „Нешънъл инкуайърър“ — бързо добави тя.
— В „Нешънъл инкуайърър“ ли?
— Или може би беше във „Филаделфия инкуайърър“.
— Може би.
Внезапно като че я прониза чувство на обида. Толкова години беше прекарала, внимавайки за всяка своя дума и не искаше и сега да й се налага да прави същото.
— Имам направо фотографска памет — излъга тя. — Успявам да запомня какви ли не незначителни факти.
— Колко жалко, че успяхте да забравите ключовете за колата — отбеляза Мат и отново отпи глътка бира. — Пенсилвания щат номер три ли е?
— Всъщност номер четири, след Охайо и Илинойс.
— Удивително — промърмори й и отново се прозина.
— Искате ли аз да шофирам, за да поспите?
— Някога карала ли сте нещо подобно?
Беше карала танкове и американско, и руско производство.
— Нещо подобно, да.
— Добре, може да си лета. Не мога да спя през нощта.
Мат намали и спря в съседното платно.
— Какво става? — разнесе се гласът на Луси от задната част на караваната.
— Искам да подремна. Ти ела тук, за да мъчиш Нел, а аз да мога да си легна. Можеш да я научиш на всички мръсни думи, които знаеш.
— По-тихо, вие двамата. Ще събудите Б… Мериголд.
Луси се премести отпред, щом Мат се махна от шофьорската седалка, и след малко отново бяха на път. Навъртаха миля след миля, но сега, вместо да се наслаждава на пейзажа, Нийли откри, че се пита какво ли става в Белия дом в този момент.
Късната следобедна светлина, проникваща косо през прозорците в Овалния кабинет, докосна обувките на директора на Тайните служби Франк Уолински. Избра да седне в един от столовете на Дънкан Файф39, разположен точно пред пейзаж от деветнайсети век. Славният съветник на президента беше застанал пред една от водещите към вътрешния кабинет врати, над всяка от които имаше издълбани ниши във формата на миди, а Джеймс Личфийлд се беше настанил в един стол до водещата навън врата, увенчана с фронтон. Равнопоставените по чин на Уолински директори на ФБР и ЦРУ
39
Дънкан Файф (1768–1848) — роден в Шотландия и учил се от европейските майстори по вътрешно обзавеждане, американски специалист, най-вече по офис обзавеждане. — Б.пр.