Нел дори не се сети да прикрие веселостта си, докато внимателно вдигаше детето и докато го носеше до кушетката, за да му смени памперса.
— Имате си фенклуб — каза му.
Той лично имаше нужда от чист въздух.
— Ще се върна след малко, но ако решите да тръгнете без мен, направете го.
Когато се върна, Демончето беше здраво закрепено на детската си седалка, а Нел беше седнала зад волана.
— Аз ще карам — каза той.
Тя изведе караваната на пътя.
— След малко. Търся къде да вечеряме.
— Още няма шест.
— Луси е гладна.
Той извърна глава към тийнейджърката.
— Яж картофен чипс.
— Аз също съм гладна — осведоми го Нел. — И Мериголд има нужда от по-добра храна.
— Престани да й казваш така! — изригна Луси. — Тя мрази това име! Абсолютно.
— Дръпни се оттук — заповяда той.
— Ето вижте. Там на знака пише „Хубавите ястия на баба Пег“. След миля и половина.
— Бас държа, че кухнята е с четири звезди.
— Какво знае един работник за кухнята с четири звезди?
— Не се водете по стереотипи.
— Изобщо не мога да печатам на машина42. Ето защо не мога да си намеря работа.
В очите на Мат тя изглеждаше отвратително щастлива и доволна от себе си, въпреки че се предполагаше да бъде по-скоро отчаяна. Питаше се каква ли би била реакцията й, ако й кажеше истината за това как си изкарва прехраната. По-рано обичаше предварително да обявява на хората, че е журналист, но през изминалата година беше развил склонност да извърта и да се отклонява от истината. А дори и само това беше добър повод да напусне работа. Един мъж трябваше да изпитва гордост от работата си.
— Ей, вижте! Там са си направили пикник! — Нел намали, за да огледа по-добре четиричленното семейство, спряло да похапне сандвичи край стар вагон, превърнат в павилион за бърза закуска. Сините й очи ги обгърнаха с възхита. — Колко хубаво! Ето какво можем да си организираме за вечеря! Крайпътен пикник.
— Няма начин. Сърцето ми е изцяло отдадено за изтънчената кухня на баба Пег.
— По дяволите пикниците — вметна недоволно и Луси.
— Изглежда и двамата имате нужда от смешно хапче — произнесе твърдо Нел.
— Направо ми става жал за детето ти, ако ще го караш да яде стари сандвичи от проклет стар вагон.
Нел се втренчи в пътя пред себе си.
— Не искам да чувам. Не искам да чувам нищо друго, освен хубави думи.
Мат се ухили. С тази бременна мадама щеше да падне голямо забавление.
Фланелката с цвят на розово фламинго на баба Пег, черният й клин и проблясващите сребърни обеци очароваха Нийли. В такъв вид се беше представила една закръглена жена малко над четиридесетте и с коса с цвят на месинг. Ресторантът й беше облепен с тапети, имитиращи дървена облицовка, стена с ниша и пластмасови цветя в нея отделяше входната врата от местата за хранене, имаше и дълъг барплот на „Формика“ с наредени черни столове от винил край него. Място, което като първа дама никога не би видяла.
Беше доволна, че е успяла да уговори Луси да носи бебето. Усещането за това пълно с неизчерпаема енергия шаване, докато сменяше памперса на Мериголд, достатъчно я бе изнервило. Ужасно се беше притеснила да не я нарани по някакъв начин.
Баба Пег излезе иззад касата и им кимна, докато влизаха.
— Здравейте, здравейте. Пушачи или непушачи?
— Пушачи — каза Луси.
— Непушачи — каза Мат.
Погледът на Луси ясно показваше, че го смята за жалко създание.
Нийли видя Мат да насочва поглед към барплота с особен блясък в очите.
— Дори не си го помисляйте — предупреди тя бързо. — Ще седнете с нас, ако не искате да вържем Мериголд за стола до вас.
Бебето нададе възхитен писък.
— Та-та-Та!
— Кажете й да спре! — изохка Мат.
— Глу-пак. Глу-пак. Глу-пак! — подсказа Луси над главата на бебето.
Мат въздъхна.
Нийли се разсмя. Като се има предвид колко неприятни бяха спътниците й, пътуването й нямаше да мине толкова хубаво, но от друга страна, съжителството с тях я зареждаше с усещането, че се намира в едно най-обикновено американско семейство. До каква степен обаче никой от тях не функционираше както трябва. Освен Мериголд. Тя функционираше напълно нормално.
Мат започна да души.
— Не я ли сменихте?
— Предполагам, че толкова й е харесало, че е решила да повтори.
42
Непреводима игра на думи, сравнете stereotype — стереотип, типизирам, и type, което означава типизирам, както и печатам на машина. — Б.пр.