Още пазеше спомен за облекчението, което беше изпитал, след като загърби нежелания брак.
Пигмеят обаче отново погледна в папката.
— Изпращали сте й пари в течение на няколко години.
Без значение колко старателно се беше опитвал да го скрие Мат, хората рано или късно разбираха, че е с добро сърце, а и той самият смяташе, че едно дете не трябва да страда заради невярната преценка на майка си.
— Сантименталност. Санди имаше прекалено широко сърце и не беше претенциозна с кого преспива.
— И твърдите, че не сте я виждали от деня на развода?
— Което е неоспоримо. Не съм я виждал близо петнайсет години, което за мен превръща в пълна загадка как съм се оказал баща и на второто й дете, родено миналата година.
Естествено, и то беше момиче. Целият му живот беше обсебен от деца от женски пол.
— Защо тогава името ви фигурира и в двете удостоверения за раждане?
— Трябваше да попитате Санди за това.
С тази разлика, че никой вече нямаше да пита Санди за нищо. Беше загинала заедно с приятеля си, карайки колата си пияна. И тъй като Мат беше в командировка, нямаше как да научи по-рано — допреди три дни, когато се беше върнал и проверил телефонния си секретар.
Имаше и други съобщения, разбира се. Едно — от бивша приятелка, друго — от случаен познат, който му искаше пари назаем. Приятел от Чикаго искаше да знае дали Мат ще се мести отново в Града на ветровете22, за да го запише пак в Лигата на любителите на хокея на лед. Четири от седемте му по-малки сестри искаха да говорят с него, което изобщо не беше нещо ново, след като Мат беше поел грижата за тях още като дете, растейки сред мъчнотиите на словашкия емигрантски живот23. Той беше останал единствения мъж в къщата, след като баща му си бе тръгнал. Баба му беше поддържала дома, докато майка му работеше по петдесет часа на седмица като библиотекарка. Това разпределение не бе оставило друг избор на деветгодишния Мат, освен да поеме грижите за седемте си по-малки сестри. Надвивал бе на всички трудности през детството, таейки омраза към баща си, задето беше направил това, което самият Мат не би могъл — да напусне къща с твърде много жени.
Последните две-три години преди бягството му от Ужасната Женска Къща бяха особено тежки. Баща му междувременно бе починал, слагайки по този начин край на фантазиите, че някой ден ще се върне и ще поеме грижата за всичко. Колкото повече растяха момичетата, толкова повече се засилваха проявленията на темперамента им. Все на някоя от тях или й беше време за мензис, или беше в мензис, или й свършваше мензисът, или пък се промъкваше нощем в стаята му, изпаднала в истерия, че мензисът й закъснява, а той трябваше да се сети как да й помогне. Мат обичаше сестрите си, но фактът, че се чувстваше отговорен за тях, му действаше потискащо и дори го задушаваше. Когато най-накрая бе успял да се измъкне оттам, си беше обещал, че веднъж завинаги ще обърне гръб на семейния живот и с изключение на краткотрайното и глупаво съжителство със Санди стриктно изпълняваше това свое обещание.
Последното обаждане на телефонния секретар беше от Сид Гилис, продуцент на „Байлайн“. Молеше го за пореден път да се върне в Лос Анджелис и в таблоидното телевизионно шоу, което беше напуснал миналия месец, но Мат Джорик веднъж вече беше продал професионализма и популярността си и нямаше намерение да го прави отново.
— … първо, трябва да ми донесете копие от удостоверението за прекратяване на брака. Необходимо ми е доказателство, че сте били разведени.
Мат прикова вниманието си отново към адвоката.
— Имам доказателство за това, но ще ми отнеме известно време, преди отново да ми бъде подръка. — Така набързо беше напуснал Лос Анджелис, че беше забравил да изпразни съдържанието на банковия си сейф. — По-бързо ще стане, ако се подложим на тест за бащинство. Ще го направим още този следобед.
— Резултатите от този ДНК тест ще са готови след няколко седмици. Освен това е необходимо и надлежно оформено и подписано съгласие за теста на децата.
Просто забрави! Мат нямаше никакво намерение да позволи тези удостоверения за раждане да му бъдат като трън в петата. Макар да не беше трудно да докаже развода си, държеше на кръвните тестове, за да се потвърдят думите му.