— Да, благодаря, идвам. Значи, Серьожа, с две думи: Ако ме няма, свържи се направо с МУР5. Със Слава Грязнов, тоест… — Замислих се за секунда: — Със старшия инспектор майор Грязнов. Ако внезапно възникнат някакви усложнения, обръщай се от мое име непосредствено към началника на МУР, Александра Ивановна Романова. Но не злоупотребявай с това — с нея шега не бива. Въпреки че е добра. Към тези, които обича. Обади й се, ако този Воропаев започне да се прави на много умен.
Практически на вратата довърших началническите си наставления:
— В най-лошия случай по новото положение имаме право да го задържим за трийсет денонощия. Ще поседи на „Петровка“ в тази жега, а и момчетата на Александра Ивановна ще си поговорят с него. После ще стане приказлив като Дядо Мраз на новогодишна забава. Разбра ли всичко?
— Тъй вярно, господин специален следовател!
— Стига с тоя „господин“. Остави лигавщините на „Коммерсанть“6. Това е, тръгвай! Всъщност не, почакай ме тук. Може Меркулов да ни подхвърли нещо спешно. Това му е в стила. Нали сега е голям началник. Засега стой на телефона.
На излизане виждам с периферното си зрение скромната Верочка, която се плъзва в кабинета ми. Може би не само компютърът има шансове пред стажанта…
2.
Убийство по Шерлок Холмс
Макар че Костя е заместник-прокурор на страната, отговарящ за следствието, все пак бихме могли да поседнем някоя вечер на бутилка „Смирновска“. Сигурно нямам право да се обиждам. След всички тези постановления на Думата, административните учреждения от нашия строг профил преминаха почти на казармено положение. Свободното време на Костя така се пресова, че в него май няма да има място за чашка, да не говорим за бутилка.
Качвам се и се сещам за онзи идиотски морски бой между Русия и Украйна. Шегата си е шега, но на мен нещо ми е чоглаво.
В приемната на Меркулов, както се полага, има секретарка — новата, солидна Вера Петровна, младееща дама на трийсет — петдесет години. Възрастта й по удивителен начин зависи от осветлението и времето. Преди да вляза при Костя, все едно че пускам монета в игрален автомат — намислям си едно число. И честна дума, ако съвпадне, съм истински щастлив. Ура! Този път съвпадна — трийсет и три, едно към едно. Браво бе, Турецки, какво око, какво чудо.
— Добро утро, Валерия Петровна!
— Добър ден, Александър Борисович. Очакват ви.
Костя седи на огромно бюро на фона на огромна карта на СССР. В кабинета му всичко е монументално, капитално и неуютно. Не може да се сравнява със стария му кабинет на Новокузнецка с ожуления сейф и мушкатото на перваза.
— Викал си ме, Константин Дмитрич?
— Викал съм те, викал съм те. Сядай. — Меркулов излиза иззад необятното си бюро и сяда в креслото срещу мен.
Валерия Петровна донася две чаши чай с тежки метални дръжки. Моят както винаги е с лимон и захар, този на Костя — без захар и много силен. И чайният ритуал, и картата на СССР на стената идеално хармонират с имперската обстановка на кабинета.
— Костя, кога ще смениш картата? Все пак сега…
— Няма да я сменям.
— Да не очакваш животът да се приспособи към картата ти? Може би мислиш, че всичките ни бивши републики ще допълзят на колене с протегнати ръце? Ето моят стажант току-що ми показа една игра на компютъра. Помниш ли морските сражения, които водехме в училище на последните чинове? Та сега тази игра се води между Русия и Украйна. Ако с Украйна и Белорусия имаме проблеми, то какво да кажем за другите?
— Е, до война с братята славяни има време, пък и не всичко е толкова ужасно. Недей толкова да четеш вестник „Утре“… — Меркулов замислено потърка с показалец носа си. — Слушай, Саша, двамата нещо отдавна не сме сядали като хората. Извинявай, но се скапвам от работа. Дай примерно тази събота и неделя да се измъкнем от града, а? Ще си направим шишчета, може и да наловим риба…
— Костя, като идвах към теб, си мислех точно това.
Меркулов най-после завърши масажа на носа си и мина на въпроса:
— Саша, обади ми се зам.-министърът на вътрешните работи и ме помоли да се заема с нещо. Между другото той те помни добре, имай предвид. Прати ти много поздрави.
— Благодаря, ще го имам предвид — отвърнах аз, прогонвайки усмивката от лицето си.
Зам.-министърът по принцип не се обажда за дреболии и за да праща много поздрави.
— Тази сутрин в жилището му в дипломатическото градче на Кутузовски проспект е бил открит трупът на икономическия съветник от посолството на САЩ Дейвид Ричмънд. Явно убийството е по поръчка. Със случая се занимават отделът на милицията, отговарящ за охраната на дипломатическия корпус, ФСК7 и местното отделение на милицията. Вече пратих там Мойсеев. Старецът все пак е гений на криминалистиката. Въпреки че на пръв поглед всичко е ясно, тоест ясно е как са го убили, не е ясно защо. И кой. Виж, моля те. Не се дърляй с колегите от ФСК, но ако трябва, ги постави на място. Мина им златното време.