На излизане от кабинета на Меркулов забелязах, че Валерия Петровна изглежда вече на трийсет и две. Добър признак. Дъжд явно не се очаква.
Двамата с Ломанов се качваме в служебното волво. На кормилото е милият чичо Стьопа.
— Къде отиваме, Сан Борисич?
— На „Кутузовски“.
Чичо Стьопа е забележителна и оригинална личност. Класическото милиционерско име, известно на всеки от детството му8, така му се е лепнало, че почти никой не си спомня бащиното му име, макар че чичо Стьопа вече наближава петдесетте. Впрочем той изобщо не прилича на чичо Стьопа от книжката. Нашият шофьор е среден на ръст, доста набит веселяк с умни кафяви очи и леко плешив.
Чичо Стьопа е забележителен и с това, че активно се снима в киното. Ролите му предимно съвпадат с професионалната принадлежност. Той е всепризнат шофьор на милиционерски и полицейски коли в отечественото кино. Кинаджиите го обожават за сговорчивия му по отношение на хонорарите характер. И естествено най-вече за това, че когато във филма е задействан чичо Стьопа, от каскадьори практически няма нужда.
Аз самият веднъж — не на кино — бях свидетел и един от участниците в невъзможно изпълнение. Когато прекалено настоятелно искахме да си побеседваме с господин Варсанидзе, по-известен като Гога, за предимствата на здравословния начин на живот, Гога не разбра благите ни намерения и започна рязко да се откъсва от нас с мерцедеса си. Тогава чичо Стьопа още караше волта, а действието се развиваше извън града, в района на Загорянка. Та чичо Стьопа изстиска от волгата скорост, на която тя принципно не е способна, и на всичкото отгоре сряза ъгъла, след което прелетяхме реката по полуразглобен мост.
Гога не рискува да стреля, когато весело и щастливо изскочихме пред него. Предпочете да изслуша всичко, което имахме да му кажем.
Освен гореизброените достойнства чичо Стьопа има още едно неоспоримо преимущество пред мрачните шофьори от нашето ведомство. Той е веселяк и майтапчия. Готов съм да се закълна, че навреме пуснатият лаф не само повишава настроението, но понякога помага да се измъкнеш от абсолютно идиотски ситуации или да разредиш взривоопасната обстановка.
Наистина напоследък чичо Стьопа прекомерно се увлича от взетия назаем хумор. Купува си всички сборници с вицове, като предпочита тези на Никулин. Веднъж ми показа книга с гола лелка на обложката и огромна встъпителна статия, в която авторът, доктор на някакви технически науки, напълно сериозно, с графики и таблици изследваше вица, историята му, месторождението и сферите на разпространение. Двамата с чичо Стьопа решихме, че точно това е най-големият виц в книгата.
— Сан Борисич! — обърна се на първото кръстовище чичо Стьопа. — Искате ли да чуете някой нов?
— Давай — съгласих се аз. И без това ще ми го разкаже рано или късно.
— Значи. Телефонът звъни. „Ало!“ — „Прощавайте, Рабинович?“ — „Кой, младият или старият?“ — „Старият“. — „И двамата умряха.“ — Чичо Стьопа цвили от смях, като че ли той го е измислил, и натиска газта.
Двамата с Ломанов се споглеждаме сериозно, но не издържаме и също започваме да се смеем. Даже и чичо Стьопа да разкаже пълна глупост, сам по себе си заразителният му смях е достатъчен да разсмее и мъртвец.
Така и пристигнахме, разправяйки си вицове. От лявата страна в началото на Кутузовски проспект е разположено цяло дипломатическо градче от осеметажни тухлени блокове с просторни паркинги на двора и будки на охраната. По-рано си имаха дори собствени магазини, нашите не смееха да си покажат носа там. Момчетата от целия квартал се събираха да гледат чудноватите коли през решетката на оградата.
Сега от такива коли се чудиш къде да се денеш. Чичо Стьопа е патриот, разбира се, но даже той е принуден да признае, че волвото е кола, как да го кажем… Абе не е лоша.
Нарушавайки дипломатическия покой и равномерността на живота, напряко на пътя пред третия вход е спрял жълт милиционерски ГАЗ. Някакъв солиден арабин не може да паркира заради него, но не излиза с арабските си псувни, а си седи кротко и чака кога колата без шофьор ще му освободи пътя.