В ъгъла на гостната, до белите рафтове с книги, стоеше висок господин с тънки очила. Думата „господин“ напълно съответстваше на този човек. Капитан Степанцов ми прошепна на ухото, че той е представител на американското посолство.
Познанията по английски на моя стажант бяха достатъчни, за да го използвам като преводач. Но рискувах лично да се обърна към американеца.
— Извинете, говорите ли руски?
— Да, говоря. — Американецът инстинктивно се усмихна.
— Специален следовател от Прокуратурата на Руската федерация Александър Борисович Турецки.
— Стивън Броуди, сътрудник на посолството на САЩ — представи се американецът и ми подаде гланцова визитна картичка, която автоматично сложих в джоба на сакото си и си помислих: много е възможно да е сътрудник не само на посолството. От друга страна, ясно, че в такива случаи с руската страна няма да контактува аташето по селското стопанство. — Готов съм да отговоря на всички ваши въпроси, господин Турецки.
— Въпросите ще задам по-късно, ако позволите.
Американецът радушно разпери ръце, като че ли цял живот си беше мечтал да отговаря на въпросите на руски следовател.
— Засега имам една молба към вас. Бих искал да прегледам книжата на… покойника.
— Действайте, както намерите за необходимо, господин Турецки. Вашите колеги от контраразузнаването не бяха така деликатни. Ние сме крайно заинтересовани от незабавното разследване на този инцидент.
— Благодаря — казах. Къде ли се е научил да праска така руския?
— Учех руски език в Московския университет, ако това ви интересува. — Броуди като че ли беше отгатнал простата ми мисъл.
— Това, разбира се, е интересно, но не влиза в кръга на въпросите, които съм длъжен да ви задам.
— Просто сметнах, че щом колегите ви контраразузнавачи така детайлно се заинтересуваха от този въпрос, той ще има значение и за вас.
— Може и да има — успях да докарам усмивка.
Прекалено е приказлив този американец.
Огромният и непривично устроен апартамент все пак представляваше ергенско жилище, наистина обаче много подредено. Но това беше само първото впечатление. След огледа на спалнята стана ясно, че жените, или по-точно явно една и съща жена, са присъствали тук ако не постоянно, то достатъчно редовно.
Съвсем не мъжки гребен с останали по него дълги руси косми, козметика и парфюми, изящни кутийки с кремове и всякакви женски мазила. В едната баня висяха две хавлии — мъжка раирана и пухкава розова женска. Нямаше нужда да си Шерлок Холмс, за да разбереш, че загиналият американец е имал постоянна приятелка.
В кабинета на бюрото имаше малък компютър, който приличаше на плоска пластмасова кутия. Като го видя, моят стажант чак направи стойка като ловджийско куче.
— Тази кутийка между другото струва пет хиляди долара. Така, свързана е с модем. Може би си струва да прегледаме списъка на постоянните абонати?
— Действай, действай. — Оставих Ломанов да се оправя с компютъра и започнах да преглеждам малкото книжа на бюрото.
Повечето от тях бяха просто чисти фирмени бланки на фонда „Семюъл Спиър“. Точно днес нещо ставаше дума за него по телевизията…
О! А кои са тези двамата на снимката? Усмихват се като щастливи младоженци. Отдясно е американският президент, него поне всички го познаваме по физиономия, нищо че не е нашият. А отляво е някакъв жизнерадостен тип, с половин глава по-висок от Клинтън, не е първа младост, но е много бодър. И лицето като че ли ми е познато.
— Серьожа! Виж, моля те, какво пише на снимката, че не мога да разчета почерка. — Подадох на Ломанов снимката, грижливо сложена в дъбова рамка; покойникът явно я е ценял.
— „На Дейвид Ричмънд от Норман Кларк с най-добри пожелания. Юни 1994 година.“ Солидна личност е бил този Кларк. Интересно, какво ли се е случило с него все пак?
— А какво трябва да се е случило?
— Александър Борисович, още ли не сте чели днешните вестници? Във всички вестници пише.
— Слушай, слушай, сетих се — даваха го по сутрешните новини. Току-виж едното се свърже с другото. Ако вече не се е свързало. Както и да е, за това ще говорим в свободното време. Няма ли някакви бележници?
— Че за какво бележници? — каза Серьожа кой знае защо с идиотски грузински акцент. — Ето я машината, всичко е в нея. Сега ще сваля цялата информация.