Повиканият от администрацията полицай се опита да вразуми Кларк, който продължаваше да държи на своето. Разгорещеният офицер, запречващ с тялото си входа за салона, измъкна пистолета си и го насочи към корема на Норман, заявявайки, че той ще влезе вътре само като труп. На което Норман отвърна, че тогава самолетът никъде няма да излети.
Препирнята продължи два часа и половина на стълбичката на отдавна готовия за излитане самолет. В крайна сметка и полицаят, и администрацията бяха принудени да отстъпят. Свалиха от самолета двама нещастни аржентински музиканти, които бързаха за концерта си, обявен в Ню Йорк.
Представям си с какво удоволствие биха изсвирили траурния марш в чест на Норман.“
Непредсказуемостта на Кларк може би се е проявявала най-ярко в начина му да води делови преговори. Когато двете страни ги завършат и си стиснат ръцете, тези, с които Кларк е водил преговорите, внезапно осъзнават, че не знаят какво точно са се споразумели. Често и сътрудниците на Кларк, присъстващи на преговорите, също не разбирали нищо. Но в крайна сметка кой знае защо се оказвало, че подписаните в хода на преговорите контракти са изключително изгодни за Кларк. Най-удивителното е, че те съвсем не ощетявали и отсрещната страна. Единственото, което Кларк винаги изисквал, било безпрекословното изпълнение на „препоръките“ му.
Веднъж Кларк водел преговори с Боб Форман, собственик на две програми на кабелната телевизия в Мелбърн, намиращи се в този момент на границата на банкрута. В два часа на обяд Кларк заявил на Боб, че в шест трябва да знае окончателния му отговор. От продажбата на тези програми на Кларк Форман би спечелил чисти пет милиона долара.
Но виждайки, че Кларк отива на тенис корта, той така и не се уговорил с управителите си за условията на „прехвърлянето“. На пристигналия в шест часа Кларк Форман предложил да обсъдят още някои подробности. Без да каже дума, Кларк си тръгнал от офиса му.
По време на войната Кларк се скарал с командира на ротата си заради отношението му към жените. Капитанът си позволявал прекадени волности в общуването с наплашените немкини. Кларк със сигурност е щял да бъде даден под съд, ако не се наложило веднага да встъпи в бой, след който капитанът бил принуден да подготви документите на Кларк не за даване под съд, а за представяне за награда.
Когато малко по-късно Кларк бил ранен и лежал в болницата във Фонтенбло близо до Париж, за него се грижела млада санитарка на име Силвия Лоурънс. Впоследствие тя получила образование на разноски на Кларк и оглавила психиатрична клиника в Ню Джърси, построена и оборудвана пак с негови средства.
„Той можеше да направи недоволна гримаса само при споменаването на поредната инжекция — спомня си тя, — но лично съм била свидетел колко твърдо понасяше болезнените процедури по обработката на рамото му, изгорено до месото.“
Създал световна комуникационна империя, включваща вестници, списания, книгоиздателства, печатници, радио и телевизионни канали, компютърни мрежи, самият Кларк имал ужасен почерк, който понякога самият той не разбирал. Наистина, с този отвратителен почерк той можел да пише удивително бързо както с дясната, така и с лявата ръка. Това се обяснява с факта, че Кларк бил левак по рождение.
В детството му в Америка вече не отучвали децата от тази вродена особеност, но баща му се придържал към собственото си мнение по въпроса, Кларк твърдял, че старомодният му баща смятал желанието му да пише с лявата ръка за чиста глезотия.
Авторът на „Парадоксите на Кларк“ с упоение разказваше за пътешествията си заедно с Кларк из комунистическия свят. Особено носталгични бяха спомените му от бившия СССР, където Кларк е бил посрещан направо царски. Той и свитата му са били настанявани във вили на Ленинските хълмове9, в старинни подмосковски къщи, за тях са били организирани лов и други развлечения.
Особено обичал да ходи на лов заедно с Кларк Леонид Брежнев. За такъв лов в Завидово се събирало цялото Политбюро на ЦК на КПСС. Кларк и Брежнев се състезавали в точна стрелба по глигани. Междувременно в ловджийската хижа се подписвали изключително изгодни за Кларк договори. Веднъж даже станало дума за издаването на вестник „Правда“ в Америка. Но този контракт бил един от малкото, така и останали неподписани. Брежнев искал непременно „Правда“ да излиза в цветен вариант. Тъй като не желаел да става за смях, Кларк доста рязко отказал участието си в това начинание.