Кларк вече представя интересите на САЩ и Запада не само по форма, но и по същество. Дългите години живот на Запад дават резултат. У бившия съветски шпионин се формира типично западен начин на мислене.
След разпадането на СССР, толкова изгодно за големите западни държави, най-значителната опасност за тях естествено стават набелязващите се центростремителни тенденции на територията на Общността. Западът се страхува от образуването на нов СССР, нова мощна Голяма Русия.
За да обсъдят тези наболели политически проблеми, директорът на СВР Евгений Маков и неговите помощници заместник-директорите на СВР генерал-полковник Трубин и генерал-лейтенант Митирьов трябвало да се срещнат с Норман Кларк на борда на неговата яхта „Глория“ в ранната сутрин на 24 юли 1994 година. След срещата и разговора трябвало веднага да отидат с коригирания заедно с Кларк план при президента на Русия, а след това да докладват на Съвета за сигурност.
24 юли 1994 година
В шест часа сутринта над яхтата „Глория“ увисна зелен армейски хеликоптер. Един от матросите хвана края на въжената стълба, хвърлена през отворения люк.
От хеликоптера на палубата слязоха трима души. Норман Кларк (той отдавна не се смяташе за Бородкин, умрял за всички през трийсет и шеста година, и затова дори в мислите си се наричаше Кларк), добре познаваше и тримата.
Това бяха Евгений Маков и заместниците му Игор Митирьов и Владимир Трубин. Естествено, че ги познаваше, та те се смятаха за негови непосредствени началници, без да знаят, че например Евгений Маков бе назначен на високата си длъжност не без протекция от страна на Кларк. И това беше образно казано. Всъщност Маков бе назначен за директор на СВР по личния съвет на своя бъдещ „подчинен“.
Кларк се беше подготвил добре за посрещането на гостите. По-точно матросите му се бяха подготвили. Той знаеше, че руските разузнавачи много обичат да ловят риба. Но предпочитат да го правят с чужди ръце.
Така че отначало той им даде възможност да се позабавляват, ръководейки действията на матросите, които хвърляха мрежите в спокойното море. Когато хванаха много повече риба, отколкото можеше да потрябва за закуска, обяд и дори вечеря, Кларк покани гостите на масата, сервирана на кърмата.
Започваше един прекрасен летен кримски ден. Жегата още не беше успяла да встъпи в правата си. Леката нощна прохлада в съчетание с изгряващото слънце представляваха идеалните условия за хубав и правилен тен.
Но тези четирима мъже, седнали на бялата маса на разкошната океанска яхта, далеч не се бяха събрали, за да хващат тен.
Бяха се събрали, за да решат за пореден път съдбата на Русия.
Естествено, мнението на самата Русия слабо ги интересуваше.
— На Запад се страхуват най-много от образуването на нов СССР под една или друга форма — бавно говореше Кларк, отпивайки от високата си чаша сок от пресни портокали. — Изложете ми, ако обичате, виждането си за най-близкото бъдеще на Русия — обърна се той към Маков.
— Разработихме подробен сценарий, с който бихме искали да се обърнем за одобрение на първо място към президента, но бихме желали също така той да бъде одобрен от президента на САЩ и лидерите на седемте. Надяваме се, влиянието ви да помогне за неговата реализация. В общи линии планът ни изглежда горе-долу така.
Маков остави чашката с кафе на масата, за да може да жестикулира. Той обичаше да придружава мислите си с енергични движения на ръцете.
— В рамките на ОНД трябва да се усилят центростремителните процеси и да се образува ново икономическо пространство. При запазването на държавния суверенитет на страните от ОНД те делегират част от правата си на наддържавни структури, необходими за функционирането на общо икономическо пространство. Извършва се интеграция във военната област…
При тези думи Кларк се усмихна снизходително. И кимна — продължавайте.
Маков решително проряза въздуха с ръка, при което уплаши една чайка, седнала да си почине на края на борда и заблудена от външното спокойствие на разговора.
— Сформират се единни военни подразделения, предназначени за охрана на външните граници и сдържане на потенциалния противник.
— А кой според вас е този нов потенциален противник на Русия? — Много сериозно се осведоми Кларк.
— Така или иначе, това са страните от мюсюлманския свят, придобиващи все по-голямо значение в световната политика. Не трябва да забравяме и Китай. А и… — Маков се запъна за секунда, но продължи — със страната на вашето пребиваване не всичко е ясно.