Той като че ли се подиграваше със спаринг-партньора си, като че ли предварително го смяташе за победен. Един вид стой си на поста и не се бутай в голямата политика. Не ти, плебей такъв, ще решаваш — ето какво се криеше зад външното спокойствие на Кларк. Тази невъзмутимост и самоувереност можеше да изкара и ангел от кожата. А Маков далеч не беше ангел — той беше директор на Службата за външно разузнаване.
— Всички тези въпроси вече са решени. Русия сега има право само да изпълнява преките директиви на Запада, които довеждам до знанието ви в случая. Не сте вие тези, които ще решават. Вече е решено — повтори Кларк, давайки да се разбере, че разговорът е приключен.
— Но как! — вече с нескрита ненавист извика Маков, скачайки на крака.
Кларк също стана.
Те стояха един срещу друг като двама най-заклети врагове. Искри на омраза се сипеха от погледите, които си разменяха — самоувереният висок старец по тениска и бели шорти и набитият, почервенял от злоба Маков.
— Точно така — категорично произнесе той.
— Но това е война! Това е обявяване на война на страната ни! — Вбесеният Маков, който вече не си даваше сметка какво прави, хвана откачения старец за яката и го раздруса, повтаряйки: — Това е война, война!
Обезумелият Кларк извади пистолет от джоба си. Това направи и неговият телохранител мулат, който бе изскочил иззад палубната надстройка при шума от спора.
Чу се изстрел. Мулатът рухна на земята.
С втория изстрел Митирьов изпрати на онзи свят последния знаменит самотен шпионин Владимир Бородкин, известен в американските управляващи кръгове под името Норман Кларк…
За това, че е бил разстрелян и целият екипаж на „Глория“, Маков не счете за нужно да ни съобщи. Както и за убийството на открилия яхтата лейтенант Сотников. Най-вероятно не му придаваше голямо значение.
Гледах го и си мислех: „Господи! Що за хора се опитват да решават съдбините на Русия и целия свят! Каква невероятна ограниченост при толкова грандиозни амбиции!“
Този наш главен разузнавач не беше разбрал нищо за Кларк. Не беше разбрал, че този човек, който дълги години беше работил за двете най-големи разузнавания в света, който бе сменил мантията на евразиец с атлантическа, в крайна сметка бе започнал да служи само на себе си.
Кларк като че ли бе отделна държава на картата на света. Или поне той се смяташе за такава. Съдбата на Русия, Америка и целия свят изобщо не го интересуваше.
За него животът се бе превърнал в безкрайна шахматна партия. Отделни личности и дори цели народи бяха просто пешки, а с царете и цариците той се справяше не по-малко майсторски, отколкото с простите фигури.
Имаше реална власт. Така му се струваше. А вероятно и беше така.
Но не беше взел предвид само едно. Че все пак не е господ бог, а само Владимир Бородкин. Затова и бе загубил всякаква предпазливост.
Ако не го бяха убили нашите, то скоро щяха да го направят американците. Или още някой. Той бе загубил последната партия.
Въпреки че бе заложил цялото си състояние и цялото си влияние.
Но най-ужасното беше, че дори и мъртъв той продължаваше да носи злини. В това се състоеше последният му парадокс, за който не знаеше и не можеше да знае авторът на „Парадоксите на Кларк“ Роалд Линч.
Щедро разхвърляното по света оръжие, доставено от него, продължава да убива хора. Така че в известен смисъл той си осигури безсмъртие.
Но такова безсмъртие е чудовищно.
Не попитах Маков за Фотиев. Маков дори и не подозираше, че ми е известно съществуването на заповед номер седем. Тоест че провинилите се пред закона сътрудници на СВР са длъжни да се самоотстранят, за да не позорят честта на фирмата. Бях сигурен, че Фотиев е получил такава заповед.
Но хитрият и коварен звяр бе имитирал за пред колегите си смърт при пожар и се готвеше благополучно да офейка. Е, този злобен убиец избяга от правосъдието, избяга и от всесилното разузнаване.
Не успя да избяга само от възмездието на съдбата.
Епилог
Най-после тръгнах към станция „Профсъюзна“, за да извърша изключително важното действие, толкова отдавна лелеяно в душата ми. Тръгнах да купувам тапети.
Побрано на „Профсъюзна“ имаше само един магазин, където от време на време можеха да се купят няколко рула калпави, но все пак нови тапети. Сега тук има истински пазар, на който можеш да си купиш каквито искаш.