Выбрать главу

Мръсната купчинка беше изпратена в банята, чистата купчинка си намери място в гардероба, а подаръците останаха на дивана.

Олга включи телефонния секретар, за да прослуша последните съобщения. Така, спешно трябва да доплати за квартирата, квадратните метри и топлите литри пак са поскъпнали, мама моли да я навести при първа възможност. Вместо очаквания поздрав от Дейвид (нали знае деня, в който се връща), тя чу студения глас с остър акцент на Рути Спиър, която настойчиво я молеше веднага да й се обади.

Олга не обичаше Рути, смяташе я за високомерна и, общо взето, глупава, но не можеше да не й бъде благодарна ако не за друго, то поне за това, че именно Рути я запозна с Дейвид.

Рути, вдовицата на бившия посланик на САЩ в СССР Семюъл Спиър, предпоследните няколко години живееше предимно в Москва, занимавайки се с фонда на покойния си съпруг. На приема в американското посолство в чест на балетната трупа на Болшой театър двете се сприятелиха, ако това може да се нарече приятелство.

На моменти Олга подозираше, че Рути е просто прикрита лесбийка. Прекалено настойчиво я канеше на гости в апартамента си във високия блок на „Котелниковска“. На Олга дори й беше интересно от чисто спортно любопитство кога и как Рути ще започне да й досажда. Затова силно се учуди, срещайки веднъж у Рути красив белозъб американец, новият икономически съветник на посолството на САЩ. Може би близкият интерес към нея от страна на госпожа Спиър се дължеше просто на самотата на Рути.

Дейвид се оказа неочаквано старомоден. Това бе просто невероятно и толкова необичайно! Още повече че Олга го хареса от пръв поглед. Мъжете трябва да го чувстват. Дори след като я изпращаше след спектаклите и се отбиваше у тях на чашка вечерен чай с ликьор, той се държеше почти като неопитен юноша. Хвърляше й влюбени погледи, говореше й нежни думи. Нещата не стигаха по-далеч.

Но Олга не насилваше събитията, от една страна, наслаждавайки се на атмосферата на влюбеност, а от друга, усещайки, че май самата тя се е влюбила. Много се страхуваше, че повечето чужденци имат доста превратна представа за руските жени, които като че ли си мечтаят да се омъжат ако ще и за дърт етиопец, само и само да се махнат от тази откачена страна. Смущаваха я и понякога я дразнеха немислимите според руските представи разходи на Дейвид за развлечения и подаръци.

Когато Дейвид ни в клин, ни в ръкав й домъкна телефонен секретар, тя дълго отказваше, дори едва не се скараха. Дейвид доказваше с вид на обидено момченце, че й прави този подарък по-скоро заради себе си, защото мрази дългите сигнали на телефона й. Даже обикновено лекият му акцент в този момент стана по-явен.

Сега Олга обикна телефонния секретар. Именно денят, в който Дейвид й го подари и за малко не се скараха, стана първият ден от тяхната истинска любов, запълваща цялото й съществуване. Тогава, преди два месеца, подадоха заявление в бюрото на „Грибоедов“. Олга настоя да изберат най-дългия възможен срок преди регистрацията — три месеца, за да има Дейвид време, както му заяви тя, още веднъж да си помисли както трябва.

Не пожела да се премести при него преди официалната сватба. Първо, за да се предпази от уроки и, второ, за да чувства по-рядко двусмисления поглед на портиерката във входа на Дейвид. Затова се срещаха предимно в нейното едностайно жилище, а Дейвид използваше апартамента си само за офис. Въпреки че там в банята висеше подарената й от Дейвид пухкава розова хавлия, а в спалнята до огледалото имаше най-необходимата козметика. Дейвид понякога успяваше да я убеди да остане на „Кутузовски“. Тогава сутрин я закарваше на репетиция с червения си форд.

Преди да изпълни настойчивата молба на Рути, Олга набра номера на Дейвид. Телефонът бе превключен на факс и противно, направо гадно свиреше.

Рути вдигна веднага, като че ли специално беше седяла до телефона.

— Добър ден, Рути! Току-що се върнах. Представяте ли си, в една амстердамска лавка на Ватерлоплейн открих такова чудно животно! Копие на Дейвид — радостно забърбори Олга. — … Какво?… Какво?!

Тя изпусна слушалката. От дивана с мъртви стъклени очи я гледаше плюшеният енот.

В бирарията на Якиманка на една маса в ъгъла до прозореца седяха двама.

Единият беше едър, с кръгло простодушно лице, почетно място върху което заемаше сплесканият нос, издаващ бившия боксьор. На китката на лявата му ръка, малко под златната верижка на часовника, бе татуирано с разкривени букви „Льоха“. С удоволствието на истински любител на бирата той ежеминутно отпиваше от половинлитровия кристален бокал.