Второ, ако убиецът принадлежи към някоя мощна групировка, те си имат собствени нелегални стрелбища — в мазето на някоя разкошна вила.
Трето, не е изключено нашият симпатичен аспирант отдавна да е опакован в бетон — домораслите мафиоти напоследък много заобичаха този елегантен начин за погребение, заимстван от американските филми за трийсетте години.
Но професионалисти от такъв ранг като нашия „подопечен“ може би не се отстраняват след всяка успешно проведена операция, а се използват многократно. Като космическата совалка „Буран“. В свободното си време тези типове понякога обичат да се изфукат, да блеснат в стрелбището с умението си да стрелят с двете ръце.
Поръчах на Ломанов в качеството му на най-умен и най-начетен, особено що се отнася до задграничната преса, да се заеме с биографиите на Кларк, Спиър и Рути Спиър, също така с връзките им, а заедно с това и с онзи афганистански благодетел Буцков.
Ах, как не ми харесва този Буцков! Умее гадината друг да му върши работата. Струва ми се, че онзи опасен тип в „Самовара“, за който ми разказваше Олга, е самият господин Буцков.
По наши оперативни данни той напоследък се е ориентирал към нефтения бизнес. Те затова нефтените началници почнаха да ги застрелват. Но това, братле, засега са си само твои предположения и догадки — трезво охлаждам разигралото се въображение.
Не, ти си прав, прав си — чак подскача хитрият мъничък Турецки, който се е настанил много удобно вътре в мен. Скоро сигурно ще вземе да си купи диван с лампион, да му е пълен кефът. Разположил се човекът…
Слава Грязнов ме завари насред препирните с мъничкия Турецки и още от вратата започна да споделя впечатленията си:
— Да знаеш, Саша, какви мутри има по тези стрелбища. Направо ти иде да ги прибереш всичките.
— У нас, драги Слава, засега не арестуват заради мутрата ти. И слава богу. Ведомството ми, както знаеш, се занимава между другото и с това. Каква ли не мутра може да има човек. — Всъщност, естествено, бях съгласен с Грязнов. Има лица, по които ти се иска да стреляш без предупреждение. Но все пак… — Ти по-добре вземи го хвани за ръката. И най-добре, преди тази ръка да натисне с кривия си пръст спусъка в някоя тъмна уличка. Или в някоя светла. Сега вече стрелят денонощно. Според последната сводка само тази седмица в Москва са стреляли шейсет и пет пъти. За щастие не всеки път са улучвали. Та какво става по стрелбищата? Някой да е клъвнал на портретчето?
— Това, разбира се, е невероятно, но май ни провървя. Видели са го в спортното стрелбище на „Динамо“, да, Саша, не ме гледай така, именно в нашето, ведомственото, което сега също се дава под наем. Ходи много рядко, не общува почти с никого, но е виртуоз. Точно по това са го запомнили. И освен това по брадичката и очилата. При нас се води без очила, но това не е важно. Може би си ги слага само в определени случаи. Когато стреля по американски съветници например. Както и да е, разбрахме се, че веднага ще ни звъннат, ако има нещо.
— Браво, моите поздравления — казах. — Я сега ми кажи, какво прави твоята началничка?
— Александра Ивановна? Добре е, псува все по-изящно. Пациентите пропяват като славейчета. Сега се занимава с обира на банката „Факел“, но помоли да ти предам, че ще ти помогне както винаги. Точно така каза. Ако пропусна украшенията.
— Слушай, Слава, а Александра Ивановна, като представителка на прекрасната половина от човечеството — многозначително повдигнах пръст, — никога ли не ти е намеквала, че дори и рижите майори от милицията понякога трябва да си подстригват рошавите коси?
Уф, най-после се осмелих да повдигна отдавна наболелия въпрос.
— Защо, вече съвсем ли не става? — разстроено каза Грязнов и направи безполезен опит да се среше с длан.
— Чуй ме внимателно, бягай в бръснарницата. Смятай го за пряка заповед на началника на следствената бригада… Че вече и Верочка се плаши от тебе. — Точно в този момент в кабинета надникна Верочка.
— Аз ли? Аз не се плаша от никого, Александър Борисович, още повече от другаря майор. Той между другото ме черпи със сладолед. В най-голямата жега.
Грязнов смешно се изчерви и побърза да изчезне.
— Току-що се обади Серьожа. В библиотеката е. Ще дойде след двайсет минути.
— Добре. Моля те, поискай от картотеката всички материали за Буцков.
— Но Серьожа вече май проучи всичко за Буцков — съобщи ми със скрита обида в гласа вярната Верочка.