— Нищо, нищо. Две глави мислят по-добре от една — казах примирително. — Какво става, още ли не сте срутили апартамента с приятелите?
— Вие пък, Александър Борисович, аз по принцип съм много прибрана. Между другото правя хубави баници. Искам да ви поканя със Серьожа на баница тези дни. Ще дойдете ли?
— Непременно ще дойда, Вера Игоревна. Благодаря за поканата.
— Но аз съвсем сериозно, Александър Борисович.
— И аз не се шегувам.
Рути Бродщайн се омъжи за Семюъл Спиър преди пет години. Тя беше на трийсет и осем, той — на шейсет и девет.
Тогава той току-що се беше разделил с първата си жена. Тя не много отдавна се беше развела с мъжа си, актьор без късмет, който се подвизаваше в третостепенни роли, но затова пък в престижни холивудски филми. Въпреки че Рути се беше разделила с мъжа си, по светските мероприятия се появяваха заедно.
Спиър рядко се задържаше в Америка. Цялото му време бе погълнато от тази загадъчна Русия, в която ставаха удивителни промени. Пристигайки за кратко в Щатите, Спиър, който имаше много приятели и познати сред холивудските знаменитости, не можеше да не присъства на връчването на „Оскар“ на филма на Бари Левинсън „Рейнман“.
Именно в този филм се беше снимал бившият мъж на Рути. Той дори таеше надежди, че ще получи „Оскар“ за второстепенна роля. Но не получи. Явно ролята му беше третостепенна, ако не и четвъртостепенна.
Бари Левинсън запозна Рути, която му беше симпатична, със Семюъл. Тогава Рути много се беше запалила по Русия и дори бе започнала да учи руски. С което направо срази изпечения дипломат. Самият той така и не можа да усвои този чудовищно труден език, пълен с шептящи съгласни.
Двамата се влюбиха един в друг толкова стремително, колкото беше възможно на тяхната възраст. Всъщност по-точно Спиър се влюби, а Рути му партнираше успешно. Впрочем Семюъл наистина й беше симпатичен. Освен това беше богат, което премахваше минимум двайсет години от възрастта му в очите на всяка жена.
Веднага след скромната сватба заминаха за Русия. За да не й е скучно, той назначи Рути за съпопечител на фонда, носещ неговото име, който бе създаден специално за да подпомага науката и културата на освободилите се страни от Източна Европа, на първо място Русия.
Благодарение на колосалните си връзки с представителите на едрия бизнес от Америка и Европа той успя да привлече доста значителни средства във фонда. Но мотивите за това не бяха само благотворителни. Тъй като се ползваше с влияние в правителствените кръгове на Русия, Спиър можеше да се окаже полезен при сключването на важни договори, на първо място в областта на суровинните ресурси, с които Русия, тогава още СССР, търгуваше наляво и надясно. Комунистите натрупваха основите на бъдещите си състояния. Постоянен дарител на фонда бе Норман Кларк, с когото Рути скоро се запозна и силно се сприятели.
През деветдесет и трета, една година след като се върнаха от Русия в Америка (с работите на фонда по това време се занимаваше предимно Кларк) и се заселиха в Маями, Спиър загина в автомобилна катастрофа при странни обстоятелства.
Трябваше да се срещне с някакъв човек от Русия, но мерцедесът му катастрофира на почти прав и спокоен път, врязвайки се в тежък камион, който се скри от местопроизшествието. Захвърленият камион — виновникът за трагедията — бе открит впоследствие в покрайнините на градчето Уест Палм Бийч. Той беше в списъка на откраднатите.
Рути тъгуваше искрено. Но тя се огорчи още по-силно, когато научи, че според завещанието почти всички средства на Спиър трябва да отидат във фонда. Според същото завещание за директори попечители на фонда пожизнено се назначаваха Рути Спиър и Норман Кларк.
Тя се върна в Москва с желание — в Русия й харесваше.
Вестник „Днес“, рубриката „Произшествия“:
В последно време през Москва премина вълна от взривове и поръчкови убийства, жертви на които станаха едри предприемачи, занимаващи се с нефтения бизнес. Печалната, участ вече постигна господин Сидоров (от концерна «Сибнефт»), господин Феоктистов (от фирмата «Алтаир»), господин Луков (от фирмата «Квантинвест»), и някои други.
Вчерашното произшествие напълно се вписва в тази поредица. На Литовски булевард бе взривен «Мерцедес 500», принадлежащ на шефа на фирмата «Свитнефт» господин Халилов. На волана е бил неговият шофьор господин Диков. Двамата са загинали.