Следствието предполага, че мощното радиоуправляемо взривно устройство е било поставено в купето на автомобила.
Господин Халилов бе известен с това, че осъществяваше крупни доставки на нефтени продукти на цялата територия на Русия, ОНД и зад граница.
Образуващата се верига от събития позволява да се твърди, че в Москва през последните месеци се води ожесточена война за преразпределяне на сферите на влияние в нефтения бизнес. Някои фирми, «курирани» от сериозни престъпни групировки, доколкото ни е известно, са насочили усилията си именно към тази сфера на бизнес, измествайки конкурентите си с тези нецивилизовани методи.
Срещнах се с Олга, както се бяхме разбрали, в градинката срещу бившия ЦК, на „нашата“ пейка. Дойдох навреме, но тя вече ме чакаше. Опитвах се да не гледам към тъмните кръгове под очите й, май не беше спала цяла нощ.
— Не изглеждам много добре, нали?
Честно свих рамене.
— Хайде да отидем пеша до Рути.
— Добре, само че първо трябва да оставя колата някъде, иначе ще я вдигнат.
— Нима могат да вдигнат вашата кола?
— На нея все пак не пише, че собственикът й е специален следовател, обременен с висши държавни пълномощия. Още повече че сега, както би трябвало да си спомняте, аз съм само частен детектив от агенция „Аякс“.
— Да, спомням си.
Завихме по „Старосадска“, където паркирах срещу Ивановския манастир. После слязохме към Солянка, аз купих две апетитни вафлени фунийки с шоколадов сладолед. Олга като че ли се поотпусна и лицето й се освежи.
Най-яркото ми впечатление от вечеринката у Рути бе присъствието на класически шут в лицето на известния поет Александър Кочнев. Искреният му интерес към професията на частния детектив и функционирането на детективските бюра ми отрови цялата вечер, която и без това не беше много весела. Сянката на смъртта на Дейвид и Кларк като че ли витаеше из просторните стаи с белосани стени и скъпа стилна мебел.
Рути излъчваше радушие. Когато Олга ме представи, в погледа й проблесна мигновена подозрителност, но тя веднага бе заличена от традиционната американска усмивка.
Понякога ми се струва, че това е някакво национално заболяване на американците — да се усмихват при всякакви обстоятелства, показвайки прекрасните си, най-често изкуствени зъби. Те обичат да пишат за нас, за впечатленията си от Москва и Русия, че у нас, виждате ли, хората малко се усмихвали в метрото и по улиците. Може и да е така. Но тази изкуствена усмивка на моменти дразни повече от намръщените лица на съотечествениците ми. Тъй като тя не е предназначена за конкретния събеседник, а е просто привично упражнение за мускулите на лицето.
Сега разбрах, че Олга беше права — Рути наистина приличаше на Мая Плисецкая. Същата разкошна коса с риж оттенък, същата горда осанка, от която човек можеше да разбере, че тя не само се грижи за здравето си, но се занимава сериозно с него, посещавайки сауните и залите за фитнес. А може би и тича сутрин като американския президент.
Така тича цялата им страна, с усмивка напред.
Рути явно бе една от тези жени, които биха ме харесали. Това винаги се усеща. Въпросът не е в моята самовлюбеност, а в това, че с този тип жени понякога просто не знам как да се държа. Макар че разбирам тези, които се влюбват безумно в тях. Известната истеричност в характера им, която лично мен ме плаши, на мнозина се струва привлекателна и пикантна. Особено за тези, които си падат по страстите в разкъсани дрехи.
Лично аз предпочитам спокойствието и умереността, разкъсаните дрехи в работата са ми предостатъчни. Наивитет, интимност и уют — това е моят идеал, за съжаление не достижим благодарение на обичната ми работа.
Към любимия ми тип жени принадлежеше Люба Спирина, същата онази приятелка на Олга, която беше поискала да си усъвършенства английския. Тя, изглежда, бе свикнала с този американски дом. Едва ли я привличаше само английският, още повече че тук се говореше предимно на руски.
Аз дори забравих за малко целта на посещението си, когато Рути ме запозна с Люба, а Олга отведе да си шепнат в другата стая. Още не бяха дошли нито поетът, нито другите гости и, волю-неволю, ни се наложи да общуваме насаме.
Какво бих могъл да попитам една балерина в светски разговор? Разбира се, нещо свързано с балета. За кой балет можех да заговоря, без да се изложа? Естествено за „Жизел“, сюжета на който поне малко си спомнях!