Тук се отнасяха спокойно към знаменитостите. Никой не търчеше към тях с парченца хартия за автограф, нещо повече — дали хората се правеха, или наистина толкова държаха на себе си, но се запознаваха с известните личности не само без възторг, но и направо хладно. На мен пък наистина ми беше интересно.
Например един известен естраден актьор, който усърдно се правеше на идиот по телевизията, се оказа мил, интелигентен и остроумен човек. Макар че кой знае защо носеше червени панталони.
Двама симпатични актьори от Младежкия театър постоянно си правеха майтап един с друг, забавно имитирайки еврейския и арменския акцент.
Само поетът Кочнев силно ме дразнеше, а струва ми се — и останалите. Той изискваше изключително внимание към себе си, буташе се да чете новите си стихове и вече не ме наричаше Холмс, а Поаро. Така и не разбрах дали това е повишение или понижение.
По едно време Рути ми предложи да се уединим в съседната стая. Тя представляваше нещо като малък хол с електрическа камина, която обаче много приличаше на истинска, и меки кресла.
На мекото осветление Рути изглеждаше необикновено добре — гордият начин, по който държеше главата си, огромните тъмни очи, лебедовата шия, дълбоко изрязаната черна вечерна рокля, подчертаваща запазената й фигура. Тя запали дълга кафява цигара и с характерен американски акцент, но доста правилно съставяйки фразите, започна да ми разказва за Дейвид и Кларк.
— Това, разбира се, е чудовищно съвпадение — каза тя, — едва ли тези два смъртни случая са свързани помежду си. Ако се беше случило преди няколко години, щях да съм сигурна, че и двамата са убити от КГБ. Но сега познавам много хора от КГБ. Те са не по-страшни от сивия вълк от руските детски приказки. — Тя сухо се разсмя. — Може би са сбъркали Дейвид с някого? Норман имаше много врагове. Беше застанал на пътя на прекалено много хора. Освен това притежаваше поразителната способност да превръща бившите си приятели в недоброжелатели. Ясно ли се изразявам?
Кимнах. Какво неясно имаше? И двамата умряха, като във вица на чичо Стьопа.
Рути говори още дълго, обгръщайки ме с ароматичен дим, за Олга и Дейвид, за Дейвид и Кларк, за Семюъл и неговия фонд, за попечители и пак за Кларк… Не ми каза нищо съществено, което би могло да има значение за разкриването на убийството, ловко измъквайки се от моите преки и косвени въпроси. Но поне от гледна точка на количеството наприказва толкова, че в случай на нужда можех да съпоставя това-онова.
Основната мисъл, която успях да отделя от цялата словесна обвивка, се свеждаше до това, че Рути не е особено опечалена от това, че е станала единствен попечител на фонда „Спиър“. Прекалено упорито се опитваше да ме убеди в противното.
Когато започнах да задавам конкретни въпроси за Кларк, тя изведнъж се разбърза да се върне при гостите, като че ли едва сега си спомни задълженията си на домакиня. Но ме обнадежди, усмихвайки се ласкаво, като ми каза, че скоро трябва да дойде един човек, руснак, подчерта тя, който познавал Кларк много години и дори работил с него.
— Но вие сигурно го познавате, тук в Русия и кучетата го знаят, мисля, че така казват у вас? Това е известният политически коментатор Филин. Веднага щом се появи, ще ви запозная с него. Можете да поговорите тук, в тази стая. Ще го предупредя за какво става дума.
Разбира се, че познавах Филин! Кой не помни неговите многосерийни филми репортажи за зловещата Америка, които цялата страна следеше не заради политизираните коментари на Филин, а просто за да погледа чуждия живот, толкова различен от нашия. А и Филин като че ли обичаше тази загадъчна Америка. Докато описваше всички ужаси на капитализма, той показваше удивителните американски градове, магистрали, паркове, каньони, къщите, в които живеят обикновените хора.
Неговият доверителен баритон, господарските маниери, внушителността му, очилата му с отвъдморски дизайн на рамките, колкото и да е странно, предизвикваха у зрителите уважение и известна почтителност. Но малко по-интелигентната публика, особено в столиците, го смяташе поне за полковник от добре познатото ведомство. Много е възможно да беше дори и генерал, но е възможно и да се водеше по някаква друга линия.
През последните няколко години той не се появяваше по телевизията, явно за разлика от доста колеги не бе успял да се „преустрои“ навреме. А и най-вероятно просто беше остарял. Бяха дошли млади напористи хора. Но бях чувал, че Филин се подвизава в ролята на високоплатен консултант в най-различни финансови организации и дори като че ли влиза в управителния съвет на някаква голяма банка.