Точно така, сетих се, бях чел интервю с него в „Коммерсанть“. Явно хубави познанства е завързал другарят Филин при отговорната си работа зад граница.
В това време в гостната народът се бе разбил на групи по интереси. Така в детската градина едни малчугани играят на криеница, други с кукли, а трети ровят в пясъка. Рути като идеална възпитателка успяваше да бъде навсякъде. Тя ненатрапчиво кокетничеше с мъжете, възхищаваше се от тоалетите и външността на жените. Пред актьорите благоговееше картинно и усмивката й витаеше навсякъде, също като знаменитата усмивка на Чеширския котарак от „Алиса в страната на чудесата“. Рути можеше вече да не е наблизо, но усмивката й още дълго и тайнствено се задържаше във въздуха.
„Очарователна жена“ — помислих си. Но все пак малко прекалено. Тръгнах към Люба, която стоеше до прозореца заедно с клюмналата Олга. Нашият неуморим поет явно за пореден път се опитваше да ги забавлява.
За малко да спася момичетата от стихотворния потоп, когато нечия вежлива и мека ръка ме докосна по рамото.
— Здравейте, господин Турецки — чух смътно познат глас с акцент. — Виждам, че сега работите в частна фирма?
— Ами да, работя допълнително. — Изтърсих първото, което ми дойде наум, практически без да мисля.
Пред мен стоеше и, разбира се, се усмихваше Стивън Броуди, същият този представител на посолството, който присъстваше при огледа на жилището на Дейвид Ричмънд. Автоматично посегнах към сърцето си, но не бе внезапен сърдечен пристъп. Просто в джоба на сакото ми очакваше своя час визитната картичка на моя събеседник.
— Да, зная, на много руснаци им се налага да работят едновременно на няколко места. Но не предполагах, че това важи и за специалните следователи — изрече той, навеждайки се доверително към ухото ми.
Оцених неговата галантност в тази така деликатна ситуация. Представям си какъв простор на неизтощимото остроумие на поета Кочнев щеше да даде разобличението ми. Страхувам се, че от Поаро можеха като нищо да ме дисквалифицират до нивото на майор Пронин.
— Защо не ми позвъните, уважаеми Александър Борисович? С нетърпение очаквам обаждането ви. — Мед капеше от устата и ушите му, стичаше се по дългите пръсти, но се усещаше и капка сярна киселина.
Постарах се да се отърва от него учтиво, но бързо. Засега. Може да ми потрябва, така че засега да не си разваляме отношенията.
Хванах се, че поставям личните си интереси над работата, заради която всъщност бях дошъл. От желание да пообщувам с Люба рискувах да изгубя доброволен, макар и подозрително-доброжелателен източник на информация. Спрях се на половината път към Люба и Олга и се обърнах към американеца, но той вече бе погълнат от разговора с естрадния актьор. Реших, че няма смисъл да им преча, и побързах към първоначалната си цел.
Внимателно, но уверено изтиках поета настрани и прегърнах момичетата през раменете — толкова близки ми се сториха изведнъж в това студено и, честно казано, скучно общество. Те не се дръпнаха, възприеха жеста ми като нещо нормално, като че ли се познавахме от сто години.
— Скучно ли ви е? — поинтересувах се ехидно.
Даже Олга се усмихна, като погледна лепналия се за някой друг Кочнев.
— Как да не ти стане скучно — каза Люба. — Познайте какво ни предлагаше?
— Групов секс на открито?
— Не познахте.
— Ресторант с цигани? — Да, фантазията ми нещо е бедна.
— Пак не познахте. Дава ви се право на трети и последен опит, господин детектив.
— Предавам се — вдигнах ръце.
— Канеше ни на вилата си — тържествено каза Люба, — да ни запознае с Чингиз Айтматов.
Чингиз Айтматов в качеството на примамка за балерини — това предложение ни се стори толкова комично, че двамата с Люба направо зацвилихме, а Олга за момент забрави мъката си. В този момент ме повика Рути.
Отивам да се запознавам с Филин, край на обедната почивка, време е за работа.
— Момичета, не си тръгвайте без мен. Ще ви закарам по домовете.
— Отиваме у Оля, Александър Борисович, в Чертаново.
— Викайте ми просто Саша. Чертаново ми е почти на път.
Люба ми хвърли такъв благодарен поглед, че се подмладих с десет години наведнъж. „Внимавай — завряска вътрешният Турецки, — още няколко такива погледа, и момичетата ще трябва да чакат, докато се появиш на бял свят.“ Наложи се да му шътна.