Когато Рути ни представи един на друг с Филин и ни изпрати към стаята с камината, от там насреща ни излезе един известен парламентарист почти под ръка с моя стар познат Стивън Броуди. Вероятно това място в апартамента й бе предназначено за различни конфиденциални срещи.
Семьон Владиславович Филин видимо бе остарял и вече не приличаше на онзи солиден бодър чичко от някогашните репортажи. За достигането на поне някаква бодрост му трябваше глътка силно питие. Той собственически отвори огледалния бар вляво от камината и извади бутилка „Абсолют“ и две малки чашки.
— Млади човече, какво предпочитате? Отечествена водка, вносна, коняк или може би грапа?
— Напълно се осланям на избора ви.
— Тогава ще се осмеля да ви предложа „Абсолют“ на пиперена основа. Тази водка е предпочитал великият Уинстън Леонард Спенсър Чърчил и подражавайки му — американският президент Джон Кенеди, който е боготворил Чърчил.
Филин одобрително поклати глава, одобрението му се отнасяше или към двамата президенти, или към мен и водката.
— Не само това, Кенеди даже придобил навика да спи през деня, за да прилича поне по това на своя кумир. Нали знаете знаменитите думи на Чърчил: „Цялата история на света се концентрира като във фокус в следния извод: когато нациите са силни, те невинаги са справедливи, а когато искат да бъдат справедливи, често вече не са силни“? За какво ще пием? За силна или справедлива нация?
— Нека да пием за силната нация, която успява да стане справедлива.
— Какво пък, хубав отговор. С удоволствие се присъединявам.
Пийнахме по съвсем малко. Водката наистина се оказа много добра.
— Съобщиха ми, млади човече, че частните агенции у нас вече се интересуват от въпроси от глобален мащаб, а не от изчезналото бельо от прозореца.
— Да, всичко се променя, уважаеми Семьон Владиславович.
— И тъй, вие се интересувате от Кларк. Норман Кларк. Ще ви разкажа това–онова за него. Но преди това бих желал да се поинтересувам, знаете ли какво е геополитика? Иначе е трудно да говорим за личност като Кларк.
— Само в най-общи линии. Сега много се говори за нея, но никога не съм се занимавал специално с този въпрос.
— В такъв случай ще си позволя да изложа накратко основите на този предмет. — Той приглади с ръка оредяващите си, но непобелели коси, като че ли се готвеше за публична лекция пред многочислена аудитория. Гласът му набираше сила: — През миналия век тази наука се е наричала политическа география. Основните й постулати са разработени от английския учен Хелфорд Макиндър. Думата „геополитика“ е внедрена в науката от шведа Рудолф Челен. Но широко разпространение тази наука получава благодарение на немеца Карл Хаусхофер. Понастоящем именно той се сочи за баща на геополитиката, въпреки че Хелфорд Макиндър повече заслужава това име. Но за нас този въпрос не е от съществено значение. Именно Макиндър успява да създаде фундаментален модел, основаващ се на обективните закони на развитие на политическата, географската и икономическата история на човечеството. Въпреки че самият термин „геополитика“ се е появил сравнително неотдавна, моделът е съществувал винаги. Трябвало е само да се намери думата, за да получи проблемът по-ясни очертания и да завладее съзнанието на широките маси, а не само на кабинетните учени.
Вратата скръцна и някой надникна в стаята, но веднага изчезна, стопи се като ароматния дим на дълга кафява цигара… Филин, изглежда, не забеляза опита за нахлуване.
— За пръв път в световен мащаб това се случва в Германия по времето на Хитлер, който въвежда в политиката идеите на Хаусхофер. Въпросът, касаещ геополитиката, е много сложен, но ако бъде сведен до някои основи, то същността на геополитическата доктрина се свежда до следното. В историята на нашата планета съществуват два напълно различни и конкуриращи се помежду си принципа на овладяване на земното пространство. Всичко зависи от това, към каква ориентация се придържат народите, държавите, нациите в своята външна и вътрешна политика, историческо съзнание, психология, национален манталитет — тези качества в зависимост от ориентацията се формират по съвсем специфични правила. — Филин сухо се изкашля.
Пихме отново. И въпреки че дозите бяха безкрайно малки, усещах, че в главата ми шуми. Или това беше действието на геополитиката в съчетание с алкохола? Филин междувременно продължаваше: