— Ориентациите са две — сухопътна и морска. Сухопътната се нарича още континентална, а морската — островна, океанска или водна. В зависимост от тази ориентация се формира мирогледът на масите. Ще си послужа с един класически пример от човешката история. Към типа морска цивилизация на първо място се отнасят Финикия и Картаген. Сухопътна империя е…
— Рим — казах почти автоматично.
— Да. Отбелязвате видими успехи, млади човече. Знаменитите пунически войни между Рим и Картаген са пример за глобалното противопоставяне между морска и сухопътна цивилизация. В по-близко до нас време главна „островна“ държава става „владетелката на океаните“ — Англия. По-късно — Америка, която представлява един гигантски остров. Принципите си остават същите — морска търговия и колонизация на крайбрежните райони. Този геополитически тип представлява „търговско — капиталистически — пазарен“ моделна цивилизация. Независимо от политическата структура морският тип винаги се основава на превъзходството на икономиката пред политиката.
Неочаквано се чу звън, по-точно звук на зумер. Огледах се, търсейки телефон, но видях, че Филин натиска копчето на разкошния си часовник. Значи той бръмчеше така протяжно и тревожно… Но звънецът не означаваше край на лекцията. Вероятно Филин си бе набелязал нещо за този час, но го беше отложил заради важната личност, частния детектив Турецки.
— Рим със своята войнствено-авторитарна структура, базираща се на административния контрол и обществената религиозност, винаги е поставял политиката над икономиката. Рим е пример за колонизация от сухопътен тип, когато развитието на държавата се осъществява в дълбочината на териториите, включвайки в себе си и асимилирайки народите, попадащи в сферите на интереси на държавата, които с течение на времето влизат в състава на Римската империя и стават римляни. Ако мястото на Картаген заема Англия, а след това Америка, то приемник на Рим става на първо място Русия като класически тип континентална държава. Наред с нея следва да се споменат централноевропейската имперска Австро-Унгария и Германия. Още по едно, Александър Борисович?
— Ами няма да ви откажа.
Пихме. Филин издаде звук на задоволство и се потупа по гърдите, като че ли за да помогне на водката да проникне по-дълбоко в организма.
— Ех, добре влиза! И тъй, да продължим. Обстоятелствата са се стекли така, че в новата история морската ориентация е прерогатив на първо място на Англия и Америка, тоест на англосаксонските страни. Атлантизмът е въплъщение на индивидуализма, „икономическия либерализъм“ и демокрацията от протестантски тип. На атлантизма противостои евразийството, основа на което е авторитаризмът и строгата йерархичност. „Общностните“, национално-държавническите принципи се поставят над чисто човешките, индивидуалистичните и икономическите. Най-ясно изразена евразийска ориентация имат Русия и Германия. Техните геополитически, икономически и което е по-важно, свързаните с мирогледа им интереси не само са отдалечени, но и са диаметрално противоположни на интересите на Англия и САЩ, тоест класическите атлантисти.
Филин отново се поизкашля, извади от барчето бутилка минерална вода, сипа си в една висока чаша и отпи с удоволствие.
— Така че ако разглеждаме човешката история в светлината на геополитическата доктрина, тя изглежда не като следствие от борбата за власт на едни или други политически режими, а като грандиозно противопоставяне на две „идеологии“ от значително по-висок ранг. Влиянието на атлантизма през двадесети век беше много силно. На практика и двете световни войни, в които противници бяха основно Русия и Германия, бяха резултат от изключително мощната работа на „агентите за влияние“ на атлантистите. Ако се абстрахираме от политиката и разглеждаме тези войни в светлината на нашата позиция, то Първата световна война е провокирана от невероятните успехи на Русия в началото на двадесети век. Атлантистите направиха всичко възможно, за да въвлекат Русия във войната, а след това и в революцията. Но времето на Втората световна война, както и да се отнасяме сега към Сталин, руската империя бе възстановена и играеше едва ли не главна роля в света.
— За сметка на милионите трупове на наши съграждани? — Никога не са ми допадали людоедските маниери, дори и в името на възвисяването на Русия.
— Вие, разбира се, сте прав, но сега става дума за друго. Всичко, което стана в Русия през последните години, отново до голяма степен бе резултат от грандиозния замисъл на атлантистите. Дори на външно ниво. Под формата на помощ за зараждащата се „демокрация“, с обещанията за големи парични инжекции за икономиката те провокираха разпадането на СССР, който беше опасен за тях. В еуфорията от свободата, която получиха нашите граждани под формата на свободно пътуване и бъбриви вестници, забравихме, че Русия е велика държава, която носи отговорност не само за своите граждани, но и за страните, включени по естествен път в състава й по различно време. Виждате до какво доведе това. До безкрайни войни по покрайнините на бившата империя. Съществуват няколко варианта за възстановяване на нарушеното статукво в света.