Филин погледна часовника си и явно това, което видя, напълно го задоволи, защото лекцията, продължи:
— Основен наш съюзник е Германия, а далеч не Америка, както дълго се струваше на повечето хора. Сега вече най-после можем да се върнем към Кларк. Норман Кларк беше изключително влиятелен човек, макар че почти никога не е заемал високи постове в американската администрация. Въпреки това той беше съветник на всички американски президенти още от Рузвелт насам. Но което е далеч по-важно за нас, в продължение на целия си дълъг живот Норман Кларк бе убеден евразиец. Тези свои убеждения той поставяше над политическите си пристрастия. Именно затова можеше да сътрудничи с комунистическия режим, който съществуваше в нашата страна. Сега представят този режим в черни краски, отъждествявайки го с личностите на Хрушчов, Брежнев, Андропов, Горбачов. Но това е само върхът на айсберга.
Вратата отново се открехна за секунда, пропускайки струйка ароматен цигарен дим, и отново Филин не обърна внимание на възможното предупреждение.
— Не забравяйте за Главното разузнавателно управление, за Комитета за държавна сигурност, в който не беше само Пето управление, занимаващо се с дисидентските дреболии. Тяхната обширна и важна дейност в сферата на укрепването на евразийските позиции не е оценена истински и досега. В последно време, ако сте забелязали от вестниците, външната политика на Русия диаметрално се промени. Ако само допреди няколко години внимателно чакахме какво ще каже задокеанският „брат“, то сега Русия започва да провежда собствена политика. Подобриха се отношенията ни с Германия. Вероятно точно това е изплашило Кларк или той просто е остарял. Той не разбра новата реалност. Може да се каже, че той измени на нашето евразийско дело. Историята не прощава такива измени.
— И кой изпълни ролята на тази „непрощаваща история“?
— Интересувате се от дреболии, млади човече. Какво значение има кой, какво и как? Важното е защо. Това, струва ми се, вече ви обясних. Ще ви обясня и още нещо.
Интонацията на Филин се промени, а гласът му придоби металически нотки, характерни за човек, свикнал да заповядва:
— Много сериозни хора ме помолиха да ви предам да не се увличате прекалено от делото на Кларк. Занимавайте се с Ричмънд, но и там не прекалявайте. Навлизате в прекалено опасна сфера.
— Тези, които са ви помолили да ми предадете това, знаеха ли, че ще се срещнем тук днес?
— Млади човече, не бъдете толкова наивен. Ние сме длъжни да знаем всичко.
Внезапно Филин заприлича на името си13. Кръглият му нос като че ли се заостри и се изви, затъмнените стъкла на очилата заблестяха като птичи очи в американски филм на ужасите, той като че ли всеки момент щеше да размаха криле, да извади ноктите си и…
Лампата светна. Седях сам в стаята и тъпо гледах бутилката „Абсолют“.
— Саша, време е да тръгваме! — Оказа се, че Люба е надникнала в стаята.
Колко ли време бях седял, след като Филин „отлетя“? Той напълно ме изкара от релси, дори не успях веднага да отвърна на Люба:
— Тръгваме, Люба. А къде е Олга?
Закарах момичетата на Балаклавски проспект и на сбогуване Люба отново ме дари с поглед, унищожаващ минимум десет години.
Е, отново съм на осемнайсет! Щях да си се чувствам на осемнайсет, ако не беше разговорът ми с Филин, който не ми даваше покой, докато се носех из нощната лятна Москва.
Общо взето, Филин говореше много убедителни неща. Това беше от този тип разговори, когато, слушайки събеседника, волю-неволю, си принуден да се съгласяваш с него. Едва впоследствие като че ли се освобождаваш от магията и започваш да осъзнаваш, че нещата всъщност са доста по-сложни, отколкото току-що убедително са ти били изложени. Изглежда, че наистина е сериозен човек.