Любимият му писател бил Марк Твен, а любимият герой, естествено — неуморимият Том. Малкият Норман най-много от всичко на света искал да прилича на Том Сойер и очевидно е това се обясняват умишлените му пакости в детските години.
Веднъж петгодишният Норман видял големите момчета да скачат ловко във водата от самоделния трамплин. За да не остане по-назад, той храбро се покатерил чак на върха и скочил, без да се замисли, че не може да плува. Едва го спасили. Когато майка му го попитала защо го е направил, Норман отвърнал: „Трябваше да им докажа, че не ме е страх.“
На дванайсет години Норман, както си му е редът, се влюбил до полуда в сестрата на свой съученик. Тя била по-голяма с две години и го смятала за съвсем малки. Вдъхновен от любовните успехи на Том Сойер, Норман поднесъл на любимата си подарък в изумително красива розова кутийка със златна обемна роза на капака. Кутийката отмъкнал от майка си, а подаръкът представлявал изключително умело изсушена жаба. Но избраницата на сърцето му кой знае защо не оценила сърдечния подарък и запищяла като луда: „Махни тази мърша!“
Е, първата любов винаги е сложна и не носи скорошно щастие.
Като всеки бъдещ милионер и Норман проявил доста рано способностите си в областта на бизнеса. Нещо повече, те били свързани именно с пресата. Заедно с други момчета Норман продавал вестници.
Особено добри били отношенията му с вестника „Блу Бей Сити“. Той започнал с това, че практически никога не връщал в редакцията взетите за разпространение вестници, както правели другите. Предпочитал да плати от собствените си пари за непродадените екземпляри. Още на десет години Кларк разбирал, че отначало парите трябва да бъдат вложени в някакво начинание, за да започне то да носи сериозни плодове. След време собственикът на вестника предпочел да си има работа изцяло с него.
Тогава Норман, превръщайки се в монополист, създал първата си фирма сред местните дечурлига. Самият той се занимавал само с организацията, сметките и разплащането със собственика на вестника. С момчетата, които го били подвели един-единствен път, се разделял безжалостно — нали плащал за грешките им от собствения си джоб.
В биографията на Кларк, излязла изпод перото на Роалд Линч, могат да се открият немалко подобни епизоди, които в еднаква степен могат да бъдат чиста истина или чиста измислица на Кларк или на самия биограф. Те не са потвърдени от живи свидетели.
Някъде около двайсет и седма, двайсет и осма година баща му Робърт Кларк неочаквано забогатял, натрупвайки стабилно състояние от нефтения бум във Венецуела. След бързото си забогатяване той напълно се изпарява от биографията на Кларк. Като че ли е присъствал в нея само за да обясни откъде се е взело първоначалното състояние на Норман Кларк, позволило му да основе през трийсет и седма първия си вестник. Това е изисквало и тогава немалко средства.
Впрочем периодът между неочакваното замогване на бащата и основаването на собствен вестник е най-тъмният в биографията на милионера. Въпреки че за всеки биограф именно годините на оформяне на личността обикновено са най-примамливи.
Нека обаче се върнем към детството. Биографът отделя голямо внимание на спортните занимания и успехи на Кларк. Освен със скоковете във вода Норман се занимавал и с футбол, ако това може да се нарече футбол. На брега на Мичиган младият Кларк и другите момчета гонели парцалена топка насам-натам. Също като децата в Лондон и Москва на няколко хиляди мили от тях.
Още от детството си той се отличавал със здраво телосложение. Но ако в зрелите си години е бил едър, солиден мъж, то в детството си, според собственото му признание, изглеждал просто охранен, даже леко пълен, което не му пречело да бъде пръв в игрите и забавленията.
Като че ли между другото Кларк обичал да си припомня бедността в детството си, затова пък почти липсват свидетелства за това какъв е станал животът му, след като баща му забогатял.
Ако е получил от баща си наследство, благодарение на което е могъл да започне собствен бизнес, упоритото нежелание на Кларк да остави някакво сериозно наследство на децата си е напълно непонятно. Ако парите на собствения му баща не са му попречили, а са му помогнали, защо тогава неговите пари биха попречили на децата му? Очевидно това е била обикновена проява на непредсказуемия характер на Норман Кларк. Именно тази непредсказуемост често и по всякакъв начин подчертават всички, които са писали за него, и само с нея могат да бъдат обяснени многото „парадокси“, откриващи се пред читателя на биографията му (особено в първата й част).