В детството си той дори нямал собствена стая. Спял зад хартиен параван в малкия хол. Затова пък в зряла възраст резервирал стаи с няколко легла, за да има възможност през нощта да се премести в хладни чаршафи.
Някога във „фирмата“ му са работели само десет момчета, в империята на Кларк са заети десетки хиляди души.
В родния му град не е имало дори малка картинна галерия. А и сега няма, което е най-малкото странно. Все пак Кларк е създал няколко музея в различни страни по света и е притежавал значителна колекция, по-голямата част от която през последните години се е намирала в Москва. Смятал е да я завещае далеч не на града, в който е прекарал детството си, а на московския Музей на частните колекции.
Отнасяйки се доста спокойно към външните признаци на богатство, Кларк въпреки това е притежавал собствен самолет, два ролс-ройса и още половин дузина автомобили от други марки.
В знаменитата колекция от автомобили на Леонид Брежнев е имало едно разкошно червено порше, действащ експонат, подарък от Норман Кларк. Собствените си автомобили той не смятал за колекция. Ролсовете му трябвали изцяло за представителни цели, другите просто му харесвали. Кларк никога не преставал да се възхищава от това творение на човешкия разум.
Той всячески поддържал новите търсения в автомобилостроенето, финансирайки състезанията „Формула-1“, на които както е известно, се изпробва всичко най-ново и прогресивно. На самите състезания не присъствал никога, смятайки това за професионална работа, а не забавление за зяпачите.
Може би собственият му живот прекалено е приличал на същата тази „Формула-1“.
7.
Под контрол
28 юли 1994 година
Теймур Мурмедов много се гордееше с това, че родният му чичо бе сменил навремето Гайдар Алиев на поста председател на азербайджанския КГБ. Никакви перестройки не бяха променили таблицата на чиновете. Знаменитата фраза „последните ще станат първи“ е казана просто така. Първите ще си останат първи. Никакви смени в парадния списък на ръководството не са попречили на сериозните хора да се занимават със собствените си работи.
През съветските времена намазваха всякакви официални благини, печелеха и от нефта.
През постсъветските в нефтения бизнес настъпи пълна слободия до такава степен, че се наложи да се въвежда ред. Случваше се една и съща партида нефт да бъде продадена няколко пъти, като и продавачите, и купувачите всеки път бяха различни. Ничие — значи общо. Но парите не могат да бъдат общи.
Кланът, към който принадлежеше Теймур, се опита да вземе нещата в свои ръце и това почти му се удаде. Той се състоеше предимно от бивши сътрудници на комитета, родом от южната част на републиката, които имаха отдавнашни стабилни връзки с Турция. Противостоеше им друг бакински клан, в който влизаха главно бивши партийни дейци и хора от МВР.
Клановете се опитваха да се споразумеят, за да разграничат сферите си на влияние. Силен коз за бившите кагебисти бяха московските им връзки. По поръчение на колегите си с тях се занимаваше Теймур, чиито лични връзки в Москва също не бяха лоши. Бившите му състуденти от Института по международни отношения заемаха различни стъпала на обществената стълбица. Някои ръководеха собствени едри фирми, други — скромни подразделения в Министерството на външноикономическите връзки.
Разбира се, нефтът можеше да се изнася направо от Азербайджан за Турция или Иран, но много по-изгодно беше това да става през Москва. Още повече че в Москва се доставяха само книжа, а не многотонни цистерни.
Напоследък Теймур постоянно усещаше нечий чужд поглед — явно го следяха, при това доста професионално. Тъй като освен този поглед нямаше други признаци, той подозираше конкуренцията и за всеки случай нареди да се засили охраната.
Белият линкълн на Теймур меко се доближи до офиса на фирмата „Лонг“ на улица „Бутлеров“. Вчерашният телефонен разговор с шефа на фирмата господин Левашов, братовчед на негов състудент, окончателно реши въпроса за подписването на сериозен и дългосрочен договор, много по-изгоден от този, който предлагаше Буцков на вчерашната среща. За всеки случай той не отказа на Буцков, но си помисли, че е по-добре човек да си няма работа с него. Буцков бе по-опасен и от „родните“ кагебисти.
Телохранителят Мамед излезе пръв и огледа улицата. Беше тихо и спокойно, ако не се смятат стариците, тълпящи се до магазина за хранителни стоки, в който по стар навик още подхранваха пенсионерите, ветераните и инвалидите. След него се измъкна, придържайки полите на сакото си, вторият бодигард, подобният на гардероб Саша, когото всички наричаха Алекс. Той кимна на Теймур — всичко е наред, излизай. Челюстите му непрекъснато се движеха — Алекс постоянно дъвчеше дъвка. Теймур излезе от разкошната си кола.