— К-как? К-като всички. Остригаха ме и ми тикнаха оръжието в ръцете. Тогава следвах журналистика, втори курс. Една гадина ме п-прецака с „Архипелага“. Тогава вече не пращаха в Сибир заради ч-четивото, н-но от университета си м-ме изхвърлиха к-като нищо. „Милите хора“ от П-пето уп-правление предложиха да ми п-помогнат. Но нещо хич н-не ми се искаше. Тогава ми обещаха д-да ме уред-дят в Афганистан. И ме уред-диха…
И Петя продължи разказа си.
Зотов бил вече трети месец в Афганистан, когато ротата им била поета от старши лейтенант Буцков на мястото на убития по време на патрулиране на пътя за Кабул капитан Елисеев. Историята на Буцков, преквалифицирал се от помощник по комсомола в командир на бойна рота, била разказана на Зотов от закапечето капитан Егоров, свързан със Зотов с приятелски отношения. Първо, когато лежите един до друг под огъня, приятелските отношения се завързват от само себе си. Второ, даже в Афганистан никой не е отменял задължителните комсомолски събрания, и по-точно протоколите им. Събранията като такива практически не съществували, а протоколите били съчинявани от Зотов с изобретателност, която направо потресла Егоров. Зотов оформял и армейския стенвестник и пишел кратки статии за него.
Отначало Буцков се опитвал да въведе ред, под което разбирал на първо място забрана на тревата. Но това негово желание срещнало такова невиждано упорство у подчинените му, че скоро разбрал — ако настоява прекалено много, може в някоя престрелка с духовете да получи целенасочен „случаен“ куршум в тила. С течение на времето и той се пристрастил към тревата, но винаги имал мярка.
Тогава по онези места царяло относително затишие. Основните бойни действия били изместени на юг. Задачата на ротата на Буцков се състояла в постоянно патрулиране на пътя и понякога конвоиране на товари за Кабул. Както и при всяко затишие по време на война, последствията били най-неочаквани.
Ротата била дислоцирана в чисто място — големи армейски палатки, автопарк, складове за ГСМ14, рехава бодлива тел наоколо, пет караулни поста. Най-близкото селище, в което според слуховете редовно се отбивали духовете, се намирало на шест километра на изток от разположението на ротата.
Черният ден или по-точно черната нощ била нощта на събота срещу неделя. Така се получило, че в събота докарали цистерна вода за банята, а от познати шофьори от големия керван войниците си купили спирт. До вечерта се отцепили здраво.
Буцков вкарвал войниците в палатките под дулото на пистолета си. Предишната вечер замполитът заминал за Кабул, а Буцков трябвало непременно да отиде до щаба на полка. Телефонистките му били обещали почти стопроцентов разговор с Иваново, където живеели възрастните му родители, тъй като баща му бил тежко болен. За свой заместник той оставил лейтенант Доля.
Доля бил забележителна личност. Завършил Московския институт по съобщенията с отличие, а в армията влязъл като обикновен наборник. За голямо учудване на началниците на свързочния възел на Генералния щаб, където в качеството си на първокласен специалист по радиооборудване бил взет Игор Доля, лейтенантът написал рапорт с молба да бъде изпратен в Афганистан. Там станал командир на свързочен взвод — цялата свръзка се състояла от една и половина радиостанции.
Другите офицери мъкнели от пазарите на Кабул каквото им попадне и го изпращали в Съюза (без да се гнусят и от „трофеи“). Доля носел от Кабул книги, купени от магазините за военнослужещи, и хубав одеколон.
Но основната страст на Доля било оръжието.
Той разбирал от всички модели и модификации. Знаел наизуст дори това, което никога не било попадало в ръцете му. Освен това Доля бил великолепен стрелец и ако не бил наряд, се упражнявал по два часа на ден в стрелба по учебни мишени.
Буцков можел да разчита на Доля. Първо, лейтенантът не пиел, второ, макар и да не го уважавали, от него се бояли.
Веднъж се опитвал да вкара в палатката напушилия се бикоподобен украинец Лебядко. Лебядко се дървел, крещял гадости по адрес на московците (не съвсем на място, тъй като Доля бил украинец по произход), не спял и пречел на другите. Веселял се, с две думи. Слабичкият Доля измъкнал пистолета си и стрелял три пъти в земята.
Единият куршум се забил точно между подметките на огромните ботуши на Лебядко, вторият отдясно, третия отляво — на сантиметър от крака му. Всички глупости моментално се изпарили от главата на Лебядко. На следващия ден идвал да се извинява, явно бая се е бил стреснал.