— Отказа ли? — Вече знаех отговора.
— Това беше най-т-трудното. Да откажеш така, че да останеш жив. Н-неговите хора п-пипат здраво. В определени кръгове се с-слави като много опасен ч-човек. Аз специално се с-стараех да не си пъхам носа в неговите работи. Нали разбирате, все пак кожата ми е с-скъпа. Но човек н-не може да избегне съдбата си. Изглежда, тя отново ни с-среща. Според мен Буцков се е заел напоследък с нефт, много глави хвръкнаха. Н-но това е само между н-нас. В моя вестник се преориентирах към мошениците и брачните аферисти — те поне са безопасни. — Зотов се усмихна криво и продължи много сериозно: — С Буцков човек може да се пошегува само веднъж. Наскоро ми се обадиха от негово име и много спокойно ми обясниха, че имам много симпатично синче. Н-не можех да не се съглася, особено след като ми предадоха лични поздрави от Андрей Леонидович. И добавиха, че длъжността във фонда ме чака…
— Е, и какво реши?
— Реших да се спотая.
Какво пък, разбираемо решение. Замислено гледах тъжното лице на Зотов и не смеех да го осъждам. Още повече че Буцков работи така чисто, че не можеш да го засечеш.
Повече ме интересуваше Кларк — бил ли е действително свързан с Буцков. Ако е така, то степента на сериозност на Буцков нараства невероятно. Такива връзки не могат да бъдат случайни. Ще се наложи да повикаме Олга Лебедева, за да погледне снимките на Буцков. Имам силното подозрение, че именно той е говорил в „Самовара“ с Кларк и Ричмънд.
— Дай сега да поговорим за нещо друго — реших аз да придам нова насока на разговора. — Помниш ли статията си по повод смъртта на Норман Кларк?
Петя се развесели.
— Помня всичките си статии. Вас какво, и приятелят на с-съветския народ ли ви интересува?
— Интересува ме, всичко ме интересува. Такава ми е работата. Защо си писал там за търговия с оръжие? Това журналистически фантазии заради сензацията ли са, или си имал сериозни източници?
— Ако полковник Улянов от специалния отдел на щаба на Черноморския флот може да бъде наречен сериозен човек, значи съм имал точно такава информация. Той м-май играеше някаква собствена игра и може би после съжали за това, което ми беше казал. Но е възможно това да е било и организирано изтичане на информация. Нещо прекалено добре и любезно ме приеха. Много се п-постараха да ме убедят, че този с-случай е обикновено престъпление, макар и тежко. В армейските кръгове, доколкото з-знам, сега има няколко едри групировки, които се опитват да монополизират търговията с оръжие. Това са ц-цели кланове, които се състоят от високопоставени военни, директори на военнопромишления комплекс, банкери и големи чиновници. С това са с-свързани много и м-много милиони долари. В ход е голямо преразпределяне на сферите на влияние. Между другото Б-буцков се е опитал да се намъкне там, но май бързо са го разкарали. Все пак т-той е само майор. З-запасен при това — засмя се Зотов.
— А успя ли да изясниш нещо конкретно за смъртта на Кларк?
— Ами на практика нищо освен това, което написах. Само дето журналистическият ми нос надушва, че нещата там никак, ама никак не са чисти. Ако наистина ви интересува Кларк, трябва да разпитате най-близкия му приятел, бившия политически наблюдател Филин. Помните ли го? Все ни говореше за Америка по телевизията.
Ха! Филин! Помнех ли Филин? Прекалено добре помнех Филин.
— Всъщност що за птица е този наблюдател Филин? Какво и за кого наблюдава сега?
— Ако Филин ви интересува с-сериозно, добре е да поговорите с баща ми — едно време са започвали да работят заедно, а и по-късно пътищата им са се пресичали неведнъж. Когато Филин е бил кореспондент на „Правда“ в Ню Йорк, баща ми също е бил там като пратеник на „Литературная газета“. Само че после к-кариерата на Филин вървяла неотклонно нагоре, а тази на баща ми — само надолу.
Дали Филин ме интересуваше сериозно? Ама че въпрос! Интересуваше ме едва ли не повече от смъртта на Дейвид Ричмънд, от която на пръв поглед се отдалечавах все повече и повече.
— Как бих могъл да се видя с баща ви?
— Смятам да ходя вечерта при него на вилата. Тя е от другата страна на Ярославка, в Челюскинска.