— Вече две години живея почти изцяло на вилата. Откакто умря майката на Петя. — Алексей Сергеевич се прокашля леко и продължи: — През зимата тук е необикновено тихо и хубаво. Представяте ли си — всичко това в сняг…
Той махна с ръка, като че ли показваше собствените си владения. Лесно можех да си представя зимното утро, студеното ярко слънце, пълната тишина и самотния човек, разхождащ се между пустите вили.
— Разкажете ми за Филин. Що за птица е той?
Усетих, че на Алексей Сергеевич може да се има доверие. Имаше нещо в него, което предразполагаше. Някакво съчетание на външна сантименталност и добродушие с твърда воля й ясен ум.
— Филин… Навремето го познавах много добре. Бяхме състуденти в журналистическия, дори малко си съперничехме. И двамата ни чакаше бляскаво бъдеще. Остро перо, знание на езици, безупречна биография до седмо коляно. Беше времето на Хрушчовото затопляне, из въздуха се носеха най-радостни надежди. По стадионите четяха стихове, а в кухнята се обсъждаше политиката на партията. Старите кадри се сменяха. Почнаха да пускат зад граница много млади дейци на културата. Ние със Семьон се оказахме тогава най-младите журналисти международници. Пък и самото наименование се появи именно тогава. Може да се каже, че бяхме родоначалници на жанра и имахме право да пишем не само гадости.
По малко мостче пресякохме закрития канал, по който постъпва питейната вода в Москва. Алексей Сергеевич съобщи с усмивка, че по-рано каналът е бил охраняван по-добре. Сега при добро желание някой шпионин би могъл да отрови половин Москва и дълго биха го търсили…
— Да, бяха чудесни години. Със Семьон тогава работехме в Ню Йорк. Той беше пратеник на „Правда“, а аз на „Литературная газета“. Неговият статут, естествено, бе по-висок. Но пък и аз на свой ред имах немалки преимущества — пишех за най-либералния съветски вестник. Тъй че можех да си позволя това-онова… Журналистите международници, мисля, че знаете това, се делят на две основни категории. — Алексей Сергеевич вдигна ръка и започна да сгъва пръсти като дете в предучилищната, което се опитва да пресметне колко ще се получи, ако към едно се прибави едно. — Първата са просто журналисти, втората — разузнавачи, работещи под прикритие. Това, разбира се, не означава, че „просто журналистите“ не се отчитаха пред органите, но все пак… Както разбрах по-късно по много неща, Семьон беше свързан с органите, може би още отпреди да влезе в университета. Затова кариерата му вървеше като по мед и масло. Спомняте си, че по-късно той започна да работи в телевизията, където изпълняваше ролята на главен специалист по САЩ. У него странно съжителстваха искрената любов към Америка и постоянното желание да я залее с малко кал. Струва ми се, че не го правеше само по задължение. Доставяше му удоволствие. Знаете ли, това се усеща. Та така, с неговата кариера всичко беше чудесно, а с моята, нещата далеч не стояха така. Като че ли някой непрекъснато ми пъхаше пръти в колелата, ако мога така да се изразя. — Той се поусмихна и на лицето му, станало внезапно твърдо и напрегнато, се изписа горчивината от отминалите поражения. Помълча малко и продължи: — Втория път, когато бях в дълга командировка в Щатите, беше вече в началото на Брежневите времена като кореспондент на ТАСС. Но след като се върнах в Москва, най-голямата чужбина за мен стана Челюскинска. Нали знаете, тогава не обясняваха нищо — или някой ме беше натопил, или просто искаха да ме заменят със свой човек. Така и си изкарах до пенсия в информационния отдел на ТАСС.
— В днешно време не се ли опитахте да научите с какво е било свързано изпадането ви в немилост?
Алексей Сергеевич помълча замислено.
— Знаете ли, не. Не съм се опитвал. Всичко това е доста противно. Пък и влака отдавна го изтървах. Честно казано, не бих искал сега да науча имената на конкретните хора, заради чиито действия съм пострадал. Каквото и да става в този най-хубав от всички светове, е за добро. Всичко това ми даде възможност да живея спокойно на стари години. На една определена възраст започваш особено остро да осъзнаваш колко е важна чистата съвест. По-важна от всичко друго. От парите, от славата, от чужбина… Освен това все пак знам някои неща… Просто се промени политиката. В онези времена, доколкото знам, се водеше сериозна борба между чисто идеологическите ведомства и органите, по-точно разузнаването, тоест между Първо главно управление на комитета и идеологическия отдел на ЦК. Естествено, тези ведомства се стремяха да използват задграничните кореспонденти по различен начин. Наистина, аз не удовлетворявах нито едната, нито другата страна. Към края на шейсетте явно лобито на разузнаването спечели победа. Много скоро отвсякъде бяха отзовани „чистите“ журналисти. Местата им заеха кадрови разузнавачи. Е, и аз естествено бях засегнат от това съкращение. А Филин… Филин още отначало заемаше мястото си.