— Сергеич! Искаш ли да му удариш едно?
— Благодаря, Коля, вкъщи ни чакат гости.
Продължихме, а „Сергеич“ ми обясни, че Коля му помага да поддържа къщата срещу символична сума и че въобще е много свестен. Нямах основания да не му вярвам.
— Алексей Сергеевич — реших да опитам щастието си в тази насока, — а с Норман Кларк пътищата ви не са ли се пресичали?
— Значи ви интересува и Кларк? Какъв любознателен младеж! — усмихна се той и ме хвана за лакътя. Но веднага отново стана сериозен. — Извинете ме за неудачната шега. Разбирам, че интересът ви не е празно любопитство. Виждате ли, аз самият на практика, не ви казах нищо интересно, пък и не бих могъл. Това са малко по-различни сфери, до които нямах достъп. Но… Знаете ли, дойде ми една разумна мисъл. Имам един познат, може да се каже приятел, запасен полковник от ГРУ. Запознахме се в Щатите. Той работеше тогава в съветското посолство във Вашингтон. Виждаме се рядко, но изпитваме голяма симпатия един към друг. Неговата вила е също тук, в Челюскинска, на другия край на селото, но той сега е на юг, в Крим, заведе внуците да се лекуват. В Гурзуф, струва ми се. Когато се върне, ще говоря с него, може да ви бъде от полза. Не се безпокойте, да си държи езика зад зъбите е негово професионално задължение. Хайде да отидем при младежта, че иначе тези двамата гвардейци ще ви измъкнат момичето под носа.
Проницателен е старецът, помислих си. Беше ми приятно, че Алексей Сергеевич е разбрал с кого е дошла Люба и кой е главната й слабост. Чак разкърших рамене.
„Сигурно така се държи петелът в кокошарника“, ехидно изсъска моят вътрешен малък Турецки.
Люба все пак бе сменила гнева с милост и обувките с маратонки. Двамата с Ломанов играеха бадминтон на пътечката, водеща от оградата към къщата. От отворения прозорец на кухнята се носеше мирис на печено месо.
— Петя не ми се довери за приготвянето на вечерята, каза, че истинското месо трябва да го пекат истински мъже.
— Е, може би Петя не е справедлив към жените, но приготвя месото първокласно. Ще приемете ли свидетелското ми показание? — хитро примижа към мен Зотов старши.
Приех го веднага, както съветваше незабравимият Веничка Ерофеев. Още повече, че запотената водка от хладилника и редицата бутилки с ликьори домашно производство предразполагаха към подобни асоциации. Жалко, много жалко, че съм с кола. Ще се наложи да се огранича само с чашка ликьор. Главното е да избера какъв точно.
— Този е вишнев, този — от касис, — говореше гордият и развеселен Зотов старши, — а този е малинов, гордостта на фирмата. Силно ви го препоръчвам.
— Стабилна препоръка — казах аз, сядайки на масата.
Люба малко кокетничеше, начинът, по който бе сервирана масата, показваше, че не е играла само бадминтон, а и че е помогнала за организирането на вечерята на открито.
Тя бе изключително красива в този момент. Косата й, обикновено гладко прибрана, с малък кок, като че ли готова да бъде скрита под театралната перука, сега бе разпусната и стигаше до раменете й. В здрача изглеждаше черна, макар да знаех, че този цвят по-скоро може да се нарече тъмнорус. Очите й, светлосини на слънце, бяха дълбоки и тъмни, в тях блещукаше тайна, когато ме гледаше, в центъра на зениците й като че ли се разгаряха златни пламъчета. Какво става? Направо силфида. Само да не отлети в нощта като лека тропическа пеперуда.
Поглъщах я с поглед. Може би постъпих невъзпитано, като седнах пръв на масата, но тук явно ме смятаха за старши. Люба седна срещу мен, сигурно искаше да потъна, да се удавя в дълбините на прекрасните й очи.
Люба изведнъж се разсмя, като че ли без никаква причина. Нямаше сили да каже и дума, само сочеше с ръка някъде зад гърба ми. Аз естествено с известна доза самоувереност си помислих дали не са ми поникнали криле. Но ставаше дума просто за едно куче. Риж кокер шпаньол.
Когато го огледах по-добре, разбрах причината за смеха на Люба — на главата на кучето имаше парче от найлонов чорап.
— Направо е като някой терорист — казах аз.
— По-скоро стопаните му са терористи — откликна Алексей Сергеевич. — Това с чорапа го измислиха, за да не си цапа Теди дългите рижи уши. Обича да идва при нас, даваме му да яде по малко. Стопаните му откачиха на тема суровоядство и вегетарианство и смятат, че кучето трябва да откачи заедно с тях. Къде се е чуло и видяло ловджийско куче да се храни с моркови?
Той погали кучето зад ушите.