Завъртяха педалите на водното колело и мигновено се оказаха в центъра на езерото. Огромните блокове на Северно Чертаново заобикаляха езерото от всички страни. Те приличаха на манхатънските небостъргачи, както си ги представяше Олга.
— Олга, виж! Ето Чейз Манхатън Банк, а ето това е едно от най-високите здания — Емпайър Стейт Билдинг. От него се открива великолепна гледка към Ню Йорк.
Лицето на Дейвид светеше от радост, че най-после може да й покаже тези знаменити сгради, за които преди само й беше разказвал.
Дейвид се обърна с лице към Олга. Той се навеждаше все по-близо към устните й, тя усмихнато протегна устни насреща…
Така и се събуди — с нежна усмивка на устните си. И веднага безмилостната действителност се стовари върху нея, както всяка сутрин от смъртта на Дейвид насам. Всяка нощ го сънуваше толкова влюбен и толкова жив! Смъртта и Дейвид… Тя категорично не искаше да приеме зловещото съчетание, затова и сънуваше щастливи сънища. Когато се събудеше, започваше да ги мрази заради лъжата, но лягайки да спи, всеки път очакваше да се срещне с Дейвид.
Тя се изми набързо, като се стараеше да не се поглежда в огледалото. Застави се да разтреби жилището. В девет часа трябваше да дойде следователят Турецки. Когато вчера се върна от спектакъл, чу съобщението му, записано на телефонния секретар. Турецки се извини за прегракналия си глас, позовавайки се на неочаквана настинка. Каза, че има важно съобщение, отнасящо се за Дейвид.
Все пак е симпатичен този Турецки. Разбира се, по-добре е да си нямаш работа със следователи, но щом се налага, Турецки не е най-лошият вариант. От него извира такава вътрешна увереност… Искрено съчувствие… При това той се сблъсква с човешката мъка едва ли не всеки ден…
Добре, че му разказа за онзи полковник с вълчите уши. Прекалено й беше гадно след посещението му… За Олга беше много важно да се посъветва с Турецки. Разбира се, за това можеше да поговорят в прокуратурата, където я бе поканил да дойде в дванайсет часа, за да види някакви снимки. Но явно действително бе научил нещо спешно или нещо, за което е по-добре да се говори в неформална обстановка. Що се отнася до Олга, то неформалната обстановка напълно я устройваше за собствения й разговор с Турецки.
Олга най-много желаеше да замине някъде. Страхуваше се. Страхуваше се от спомените и от този ужасен полковник.
В края на краищата тя е само една слаба жена. Имаше възможност да замине. В чекмеджето на бюрото отдавна лежеше поканата от италианския град Бергамо, от ръководителя на местната балетна школа господин Каручи. Каручи й предлагаше да води клас. Наистина, това не беше кой знае какво ниво. При други обстоятелства би отказала, без да се замисля. Но за щастие не бе успяла да откаже. Чакаха я по всяко време.
Знаейки обстоятелствата, от театъра щяха да я пуснат и дори да й помогнат с визата. Това можеше да стане буквално за един ден. Но трябва да поговори с Турецки, за да разбере доколко присъствието й ще помогне на разследването на убийството на Дейвид.
Ако Турецки й каже, че може да замине, ще отлети още след ден — два. Адресът и телефонът би доверила само на Турецки. В крайна сметка не е толкова важна личност, че разни полковници от службите за сигурност да я търсят по цяла Италия.
На вратата се позвъни. Олга автоматично поправи един кичур пред огледалото в антрето и отвори вратата, без дори да погледне преди това в шпионката. Но и да беше погледнала, нямаше да види нищо. Върху шпионката предвидливо бе залепено парченце лейкопласт.
Тя не разбра веднага каква беше силата, която буквално я блъсна в противоположната стена на антрето. Вратата се затръшна. Пред нея стояха двама с черни чорапи на главите. Чорапът на единия имаше шев, който се виеше по лявата му буза. Олга се опита да извика, но веднага върху главата й се стовари тежък юмрук.
— Млъквай, кучко. Бързо в стаята.
Онзи с шева каза с глух глас:
— Покажи къде са книжата на американския ти приятел.
Олга отрицателно заклати глава, без да е в състояние да каже и дума. Беше в шок от изненадата и удара. Мина й през ума мигновената и спасителна мисъл, че сега ще дойде Турецки и ще я спаси. Но веднага разбра, че вчера изобщо не се е обаждал простуденият Турецки. Обхвана я отчаяние.
Хвърлиха Олга в креслото.
— Да не си гъкнала, тъпачко. Успокой се. От теб ни трябват само две неща. Книжата на твоя американец и къса памет — каза онзи с шева. Явно той беше главният.
— Вече взехте всички книжа — отвърна Олга с тънък глас, който самата тя не можа да познае.