У Олга на практика влязохме с взлом заедно с кварталния и две свидетелки, възрастни чистачки от кооперацията. Докато безнадеждно дълго натисках звънеца, Ломанов ги доведе начело с млад отракан и леко подпийнал шлосер. Шлосерът дълго се мота с бравата — някаква последна операция все не му се удаваше. Тогава го отместих настрана и не много силно натиснах вратата с рамо.
Олга лежеше в коридора, буквално на една крачка от вратата. Веднага се виждаше, че е мъртва. Чистачките занареждаха, шлосерът моментално изтрезня. Кварталният, капитан Сидоренко, изохка като жена. Пратих го да повика следствената бригада от „Чертановска“, от местното управление, а Ломанов — да се обади на прокурор-криминалиста Мойсеев. В този случай се нуждаехме от безпогрешните му действия.
Застанах на вратата, до мен стояха изплашените свидетелки, от всички апартаменти надничаха стреснати съседи. За да не губя време, веднага започнах да ги разпитвам.
— … Цяла сутрин си бях вкъщи. Отидох само да купя мляко. Млякото така поскъпна, а го няма навсякъде. Там, в млекарницата, имаше само сметана, отидох в супера. Празно. В смисъл, нямаше мляко. А тези говняни кутийки няма да ги взема и без пари да ми ги дават. Успях да купя чак от другата страна… Колите ли? Абе тука са толкова много, ходи разбери коя чия е… Иначе нищо не съм чула…
— … Обикновено с мъжа ми ставаме рано. Продаваме на Лужники. Но днес решихме да не ходим. Само да не си помислите нещо. Кой би си помислил, че може да стане такова нещо? Просто го хвана радикулитът. Налага му се да носи тежко, затова. Нали знаете какви са ни чантите? Слон можеш да побереш вътре. И ние сме в едностаен, точно под нейния. Тя беше такава една тиха. Само пускаше силно музиката, особено вечер. Късно вечер. Нали знаете, стените… Какво сме чули? Ами като че ли някой ходеше. Ходеше шумно, като че и от единия до другия край. Нещо падаше… Аз бях в кухнята, може би мъжът ми е чул по-добре…
Доста младият мъж по анцуг с увиснали колене и неестествено прав гръб беше по-точен:
— Някой идва при нея. Беше около девет, малко по-рано. Веднага след това бяха новините по радиото, затова си спомням. Не, нямаше викове. Шумоляха като мишки. Но се чуваха крачки. Нея самата почти не я чуваме. Сигурно пантофите й са меки. А сега явно ходеха с обувки — троп-троп, троп-троп. Човекът крачеше бързо. Насам-натам, насам-натам. После като че ли звъня телефонът. Сетне съм задрямал. Направо се скапваш на този пазар и хич не ти е до парите.
Пресметнах времето. Разбира се, преди съдебномедицинските експерти да огледат трупа, е рано да се говори за времето на престъплението, но всички детайли и опитът ми говореха за това, че убийството е било извършено само преди няколко часа. Останалите „свидетели“ не можаха да кажат нищо смислено, а най-близката съседка се оказа напълно глуха. Очевидно ще ми се наложи да отложа основния разпит за вечерта, когато живущите се върнат от работа. Изглежда, всичко е станало малко след девет, когато хората обикновено излизат от къщи. Сигурно някой е видял нещо.
Скоро апартаментът на Олга приличаше на тихо бръмчащ кошер.
Седях в креслото и тъпо гледах през прозореца навън, където кръжеше ято кресливи гарги. Съдебният експерт Клавдия Сергеевна Синицина с прозаичен глас потвърди подозренията ми — смъртта беше настъпила преди не повече от четири часа, между осем и трийсет и девет и трийсет, от прободна рана на гърба в областта на сърцето. Характерът на раната показва, че смъртоносното нараняване е било нанесено с прободно-режещо оръдие, хвърлено от голямо разстояние. По-точни сведения ще има едва след аутопсията.
Семьон Семьонович Мойсеев откри пресен отпечатък от пръст, непринадлежащ на убитата, върху едно от копчетата на телефона.
— Виждате ли, Александър Борисович, изглежда, че са били двама. Следите върху изсипаната пръст от саксията върху етажерката ни дават безкрайно призрачен материал, но все пак може да се стигне до извода, че тук са били двама души. Носели са почти еднакви вносни обувки с грайфери, но различен размер. Изглежда, са действали с ръкавици и са ги свалили само веднъж, докосвайки се до телефона. Защото е обработен само телефонът. Навсякъде има много отпечатъци както на убитата, така и други. Телефонът обаче е внимателно изчистен. Но едно пръстче все пак е останало. Мисля, че точно този отпечатък е това, което ни трябва. Във всеки случай той е единствената горе-долу сериозна находка.
Станах от креслото и заразглеждах телефонния апарат „Панасоник“, все едно че можех да видя с невъоръжено око нещо на сивата му повърхност. Внезапно като че ли нещо ме тласна отвътре и натиснах копчето на телефонния секретар.