Квартирата на „Южинска“ остана под ведомството на Службата за външно разузнаване. Отчасти за да оправдае съществуването й, отчасти за лично удобство полковник Владимир Петрович Фотиев, началникът на Втори отдел на СВР, практически пренесе В тази квартира работния си кабинет. Разбира се, той си имаше собствен кабинет и в четиринайсети блок в Кунцево, но тук работата му спореше повече. Освен това беше в центъра, а и мястото беше красиво.
В бившата стая за прислугата, дълга, но тясна като кутия за моливи, широка два метра, в която денонощно седяха дежурни, по продължение на стените имаше стелажи, затрупани с папки с различни досиета. Това беше личният архив на полковник Фотиев, който много държеше на него и където можеха да се намерят сведения за всеки повече или по-малко известен човек в Русия, бившия СССР й целия свят.
За особено важни документи в края на „кутията“ бе поставен солиден сейф холандска изработка. Шифърът на сейфа бе известен само на полковник Фотиев.
Една от трите стаи бе приспособена за почивка. В нея имаше широк троен креват, някога получил сред населението крамолното име „Ленин е с нас“. Полилеят с пет крушки напомняше за славните разпределителски времена. Цветята по широките первази, тежките кадифени завеси, цвят бордо, по прозорците, тюлените пердета под тях биха навели случайния посетител (макар че тук нямаше такива) на мисълта, че тази обстановка би съответствала повече на бордей от средна ръка, отколкото на конспиративна квартира на разузнавателните служби. „Разкошът“ бе останал от времената, когато се обсъждаше другото предназначение на апартамента. Просто полковник Фотиев реши да не променя нищо. Не обичаше да харчи напразно народните пари.
Единственото, което беше позволил да се придобие — и то ръководейки се само от държавните интереси, — бяха компютри, факсове, радиотелефони, необходими за работата. Също както и барът в хола, и меките кожени дивани в кабинета. Барът се използваше според прякото си предназначение — за създаването на непринудена обстановка, диваните — различно. Самият Фотиев обичаше да дремва там понякога. Преместваше се в спалнята само в случаите, когато се налагаше да остане цяла нощ.
Холът беше най-просторната стая в апартамента. И тук във всичко се усещаха следите от предишния разкош, макар и леко овехтял. По продължение на цялата лява стена от вратата до прозореца имаше стелаж с множество отделения, лакът му се беше поизтъркал, но все още запазваше следите на предишния блясък. Около овалната маса до прозореца бяха подредени три тежки и неудобни кресла. Най-приятното и комфортно място в хола беше диванът с висока облегалка вдясно от вратата. До него стоеше зелен лампион, а пред дивана — ниска масичка за списания. Веднага зад нея имаше телевизор с необятен екран, последен модел „Панасоник“ с видео. Огромно количество видеокасети заемаше почти всички рафтове на стелажа.
Днешния си гост Фотиев както винаги прие в кабинета си.
— Нещо си пребледнял, Сеня. Май си хабиш всичките сили по жени, а? Недей, нужен си на държавата.
— Какви ти жени бе, Володя. Въпросът е да си запазя паритетните отношения с мойта собствена. Да не почне да кръшка настрани. Прави са хората, не се жени за младичка. Повече проблеми, отколкото удоволствия. Скача насам-натам, в Париж, видите ли, й се наложило да отиде спешно. И какво — захвърляй всичко и тръгвай с нея като преводач. В дамските магазини!
— Сам си си го избрал, ние те предупреждавахме.
— Абе нали знаеш, докато сам не го закъсаш, чуждият акъл няма да ти помогне. Освен това си има положителните страни. Изключително естетически. Естетиката все пак е не на последно място в живота… — Филин се изтегна на мекия кожен диван, личеше си, че тук се чувства като у дома си.
Разбира се, той леко лицемерничеше, оплаквайки се от новата си жена. Просто използваха този леко подигравателен маниер на разговор едва ли не още от първото си запознанство, когато и двамата работеха в Щатите.
— Как е нашият скъп приятел Истанбулски? — осведоми се с интерес Фотиев. Вълчите му заострени уши се напрегнаха в очакване на сериозен отговор, въпреки че лицето му като че ли още участваше в предишния лекомислен разговор. За да внесе по-сериозен елемент, той добави: — Как реагира на предупреждението ни? На нашето толкова меко и ненатрапчиво предупреждение?
— Ами проведох с него политинформация на тема геополитика. Прави впечатление на интелигентен и разбран човек. Има умни очи. Според нашите данни е следовател с достатъчно висока квалификация. На сметката си има разкрити немалко сериозни случаи. По думите на наши колеги, които са си имали работа с него, лесно се поддава на контакт, но всеки път се отскубва от кукичката. В това отношение е упорит като муле. Използвали са каква ли не стръв… Виж, обича жените, пък и те не му отказват. Надявам се, че не сте пропуснали този вариант?