— Обиждаш ме, приятелю. Това на първо място. С него работи самата Линда. Пазим я специално за такива случаи. Да не си изгуби блясъка преждевременно. Нека съчетава полезното с приятното. — Фотиев се разсмя, собствената му шега му хареса.
— Слушай, Кардинале… — Филин нарече Фотиев с отдавнашното му прозвище, което отначало беше агентурно име, а с течение на времето се лепна здраво на хитрия и късметлия Владимир Петрович.
Дълбоко в себе си Фотиев много обичаше да го наричат така — това име съответстваше на самоусещането му, а отчасти и на положението му — не толкова служебното, колкото реалното — в Службата за външно разузнаване. Следователно и в йерархията на държавната власт.
— Слушай, Кардинале — повтори Филин, — какво се чува по върховете за нашия проект?
— Шефът е представил подготвения от нас доклад на президента. Изглежда, е бил приет съвсем адекватно. Напоследък президентът започна да ми харесва повече. Като че ли му минава демократичното опиянение, все по-малко влияние му оказват Шумейковци, Гайдаровци, Шахраевци. Във всеки случай, откакто премахнахме онаглелия Бурбулис, вече никой от новите хора не е бил толкова близък с президента. Промени се и отношението му към разузнаването. Той много внимателно оценява аналитичните данни, представяни от нас.
Фотиев се разхождаше из стаята, това беше обичайният му маниер на разговор.
— При такава приятна беседа не е зле и да се причестим, а, Кардинале? — Без да чака отговор, Филин наля в микроскопичните сребърни чашки фирмената напитка на Фотиев — калинова настойка на конячна основа. — Божествена напитка! — хвалеше я той, както винаги.
Фотиев пи и продължи да измерва с крачки стаята по диагонал:
— Докладът беше подготвен в драматичен стил. Първата му част е посветена на активизацията на действията на западните разузнавания, протичаща в момента на територията на СССР.
Фотиев се усмихна криво.
— Така и не се научих да произнасям думата „бивш“, а и не мисля, че ще се наложи. Разбира се, названието на новата държава, която ще създадем, ще бъде по-благозвучно, но на практика това ще е възраждане на великата ни страна. Още е рано да броим президента за поддръжник на този модел за развитие на Русия, но не е безнадеждно.
В стаята стана малко задушно. Фотиев дръпна пердето, отвори прозореца и отново пусна пердето.
— Втора година без отпуска — оплака се той на Филин. Но гласът му звучеше по-скоро гордо, отколкото уморено. Явно му харесваше да играе ролята на свръхугрижен от държавните работи човек. — И тъй, да продължим игрите — върна се той към основната тема на разговора. — Общественото мнение в републиките чрез контролираните от нашите хора средства за масова информация е напълно подготвено за обсъждането на темата за възстановяването на нашата държава. Ето, Украйна вече няма нужда нито от морета, нито от кораби. Има нужда от салам. Ще им дадем салам. Всъщност именно на „салама“ беше посветена основната част от доклада. Засега е рано да се ръкопляска и да се говори за реално възстановяване, но предлагаме в рамките на ОНД да бъдат създадени не оперетни, а напълно сериозни наддържавни структури. На външно равнище всички републики остават „суверенни“ — халал да им е суверенитетът. Но наддържавните структури, нещо като правителство на ОНД, през първия етап ще се заемат с координацията на функционирането на общото икономическо пространство. Печатането на пари ще се съсредоточи изключително в ръцете на Централната банка на Русия. Всичко това трябва да се прави поетапно, подготвяйки за всяка нова крачка общественото мнение, а на Запада трябва да се плюе. — Фотиев картинно се изплю през прозореца.
— Трябва да се плюе на Запада — повтори той с видимо удоволствие. — Въпреки че те, естествено, постоянно ще ни пречат. На кого му трябва силна Русия? Особено при втория етап, когато ще бъдат създадени, по-точно възстановени, единните въоръжени сили, предназначени за охрана на общите външни граници.
— Виж, виж — прекъсна го Филин, сочейки към прозореца, — гълъбите се целуват!