Може би.
Превръщането на теорията в реалност изискваше доста усилия, но все още се намираха достатъчно хора, които с желание да се хванат на работа. Космическият кораб трябваше да се проектира, построи и изпробва. И трите неща бяха направени. Екипаж от достатъчно безстрашни хора с приключенски дух трябваше да бъде подбран. И това бе сторено. После дойде ред на отпътуването. И ето че вече бяха на път. Трябваше да бъде открит обитаем свят. Сканиращите уреди работеха с пълна пара.
А после, ако някой що-годе подходящ свят наистина се появеше, там трябваше да бъде основана колония, която да се самоподдържа, без значение колко враждебна можеше да се окаже средата…
Да. Голямото ако.
— Обеща да ме научиш да играя — казва Ноел и се цупи. Пак са в салона на кораба, един от двата центъра на социален живот тук, на борда на „Вотан“. Другият е банята. Играе се на четири дъски, играчите са обичайните — Елиът и Силвия, Рой и Пако, Дейвид и Хайнц, Майкъл и Брус.
Капитанът е очарован от нацупената физиономия на Ноел — така прилича на малко момиченце, толкова е мило, толкова човешко и толкова необичайно за нея. През последните няколко дни двамата са преодолели известното напрежение, породило се така внезапно помежду им, и отново работят добре заедно. Той й изчита съобщенията, тя ги предава на Земята, а от другия край на телепатичната връзка долитат отговорите, обичайните бодри възгласи, новини, политика, спорт, времето, най-интересното от сферата на изкуството и науката, специални поздрави за този или онзи член на експедицията, общи най-добри пожелания — всичкото леко, плитко, приятно, точно каквото биха изпратили благоразположените, скучни хора от Земята на своите побягнали синове и дъщери. И така ще продължава, смята капитанът, докато е налице контактът между Ноел и Ивон. Разбира се, някой ден сестрите вече няма да са на разположение и контактът в реално време между Земята и нейната колония сред звездите ще се прекъсне, но това не е проблем, който изисква вниманието му днес, нито всъщност въобще.
— Научи ме, капитане — настоява отново тя. — Наистина искам да знам как се играе тази игра. Сигурна съм, че мога да се науча. Имай вяра в мен.
— Добре — съгласява се той. Играта може да се окаже ценна за нея, приятен начин да запълва свободното си време, да си отпусне душата. Тя води толкова уединен живот, по-затворен, отколкото другите на кораба, движи се в пълна самота сред целомъдреното си съществуване, единственият й близък човек е на шестнайсет светлинни години и се отдалечава с всеки изминал миг.
Повежда я към игралните дъски. Ноел потръпва само за миг, когато ръката му я докосва над лакътя, после се отпуска с цената на видимо усилие и го оставя да я води през стаята.
— Това е дъска за го — казва капитанът. Хваща ръката й и нежно я притиска към дъската, плъзва я по ширина, после по дължина, така че да придобие някаква представа за размерите и текстурата й. — Има деветнайсет хоризонтални и деветнайсет вертикални линии. Камъчетата се поставят в пресечните точки на тези линии, а не в квадратчетата, които оформят. — Показва й схемата на пресичащите се линии като плъзва върховете на пръстите й по тях. Те са нанесени с плътно мастило и тя явно усеща релефа им върху гладката дъска, защото когато пуска ръката й, тя бавно придвижва пръсти по линиите сама, при това без видимо усилие.
— Тези девет точки се наричат звезди — продължава той. — Те служат като ориентири. — Допира пръстите й до всяка от деветте звезди поред. Те също изпъкват само с тънкия слой зелено мастило, но тя изглежда ги усеща съвсем ясно, все едно са релефни. Всичките й сетива сигурно са необичайно изострени, като компенсация за това, че едното липсва напълно. — В тази посока линиите са обозначени с числа, от едно до деветнайсет, а в другата — с букви, от A до T, като се пропуска I. Така разполагаме с координати, които ни позволяват да обозначим позициите на дъската. Това е B10, това е D18, това е J4, ясно е, нали?
Той слага върха на показалеца й върху всеки от координатите, които изрежда. Тя откликва с усмивка и кимване. Въпреки това капитанът не е оптимист. Как би могла тя да играе върху дъската само по памет? Невъзможно. Но Ноел изглежда уверена в себе си, докато прокарва пръсти по ръбовете на дъската и си мърмори тихичко: