— Грешиш — възразява Елизабет. — Лед отвън, огън отвътре.
— А ти си от онези, които предпочитат огъня — поднася я Пако. — Не мисли, че не слушам, когато почнеш да ни декламираш някоя поема.
Елизабет се изчервява чак до малките си гърди и му се изплезва.
— Май си влюбена в него — казва Пако. — Признай си, Лизи.
Вместо да отговори, тя насочва подвижния душ към него и го облива с пенлива струя гореща вода. Пако, повече развеселен, отколкото раздразнен, пръхти и надава рев като ядосан морж, после се оттласква нагоре с мощен плясък на лактите, хвърля се към нея, хваща я през кръста, дръпва я надолу в басейна и потапя главата й под водата. Елизабет се мята в хватката му, размахва тънките си ръце, после започва да рита трескаво с дългите си стройни крака във въздуха, когато Пако я обръща със смях надолу с главата. Хайнц, който е висок и слаб, с вечно усмихнато, закачливо лице и хлъзгаво, на практика неокосмено тяло, се плъзва напред и с едно движение потапя Пако под водата заедно с Елизабет, и за няколко мига и тримата пляскат хаотично в объркана плетеница от размахани крайници — бледата, тънка севернячка Елизабет, набития, мургав латиноамериканец Пако и блестящия, красив тевтонец Хайнц. После изскачат едновременно на повърхността, като едва си поемат дъх от смях.
Пако, Хайнц и Елизабет са неразделно трио през последните месец и половина. Привличането помежду им тече във всички възможни посоки, макар и не с еднаква сила. Елизабет има силни чувства и към двамата мъже, Хайнц харесва Елизабет, но е страстно влюбен в Пако, Пако изпитва силно влечение към Елизабет по силата на привличането между противоположности, но — донякъде за своя собствена изненада — е безнадеждно запленен от естествената самоувереност и всеядната сексуалност на Хайнц. Досега отношенията им демонстрират забележителна тристранна стабилност, но, разбира се, никой не очаква това да продължи вечно. Пътуването едва е започнало, все пак. Двойки и тройки ще се оформят, разпадат и прегрупират в нови конфигурации отново и отново, и отново, точно както е модерно на Земята, но навярно с по-голяма динамика, предвид ограничения избор при едно население, което за момента наброява едва петдесет души, при това в една напълно затворена среда, от която няма измъкване. Досега нито една от връзките, създали се на борда на „Вотан“, не е продължила повече от седем седмици. Тяхната е на път да подобри местния рекорд.
След боричкането във водата тримата седят един срещу друг на ръба на басейна и продължават да се смеят — единият избухва в смях, другите се заразяват от него и така всеки по реда си. Бледото, тъничко тяло на Елизабет е порозовяло от подводната лудория — плътта й сияе, малките й гърди се надигат. Пако плъзва собственически поглед по снагата й, а Хайнц оглежда умилително и двамата, сякаш се чуди дали да не ги обгърне с дългите си ръце и пак да ги бутне обратно в басейна.
Въздухът в малкото, ярко осветено помещение е топъл и влажен. Пищна, изобилна струя топла вода се излива от декоративния кран в облицованата с плочки стена. Никой не се притеснява за воден недостиг на борда на „Вотан“ — всяка капчица, включително урина, пот и влагата от дъха им, се улавя педантично, пречиства се, аерира се, охлажда се и се рециклира до последната молекула. Банята е римска по стил, ако не и по размери — помещението е компактно, но елегантно, има горещ басейн, друг с хладка вода и трети със студена, за всеки вкус. До десет души могат да използват банята едновременно, макар на практика да се осигурява известно уединение за онези, които поддържат сериозна връзка. В съседство с банята има три малки стаи с легла в тях. Голяма част от еротичната активност на кораба се развихря там.
Елизабет казва сериозно, когато тримата най-после се успокояват:
— Не твърдя, че не ме привлича. И не само физически, макар определено да е красив мъж. Има нещо в него обаче онзи негов тайнствен, сложен, непрозрачен ум…
— Ум на мистик — прекъсва я с неприкрито презрение Пако. — Ум на монах, да.
— Бил е монах — отвръща Елизабет, — но се е занимавал и с много други неща. Не можеш да го поставиш еднозначно в която и да било категория. А и не мисля, че е толкова аскетичен, колкото ти го изкарваш. Манастирът в Лофотен не се слави с обети за безбрачие.