Капитанът, който е дошъл късно на веселбата и стои сам и незабележим в дъното на салона, където държат дъските за го, съзира Ноел в другия край на стаята. Тя също е сама. Бои се за нея, каквато е тънка и крехка, и сляпа, в тази стая с прогресивно напиващи се купонджии. Но ето че тя се усмихва. Майкъл и Джулия стоят близо до нея. Джулия й казва нещо и Ноел кимва. Явно я пита дали иска нещо за пиене, защото Майкъл се гмурва в тълпата и й донася чаша с някакво питие.
Купон, почти същият като онзи, който бяха организирали шест месеца по-рано на Земята, в навечерието на заминаването им. Едни и същи хора се бяха правили на клоуни, едни и същи се бяха държали срамежливо и настрана. По онова време се познаваха съвсем бегло въпреки едногодишното обучение — имената и професионалните умения, това беше кажи-речи всичко, което знаеха един за друг. Никаква близост, никакви приятелства. Но тогава го смятаха за нормално. Щяха да имат време, много време. Вече бяха започнали да се оформят двойки с наближаването на големия ден — Пако и Джулия, Хю и Джована, Майкъл и Инелда. На нито една от тези връзки не й бе писано да просъществува след първия месец на пътуването, но това също беше нормално. Екипажът се състоеше от двайсет и пет мъже и двайсет и пет жени, като се предполагаше, че те ще се съберат по двойки и ще се размножат на новата Земя, но по всяка вероятност едва половината от тях щяха да го направят, при това в най-добрия случай, а другите щяха да останат сами до края на дните си или щяха преминат през поредица от сложни и променящи се връзки, от които нямаше да се родят деца, както се случваше с повечето хора на Земята. В далечна перспектива това едва ли би имало значение. Но борда на кораба имаше предостатъчно замразени гамети, с които да населят новия свят. А и членовете на екипажа лесно можеха да прибавят и своите към генетичния материал, без да се обвързват с партньор и лично да създават деца.
Купоните не бяха по вкуса на капитана. Сдържан и склонен към усамотение по природа, повлиян и от студените години в Лофотенския манастир, той преминаваше през тези социални мероприятия по същия начин, по който се бе справил и със забележителната си и странна кариера на актьор — превъплъщаваше се за необходимото време в ролята на съвсем различен човек. Не беше проблем да демонстрира подходящата доза приповдигнато настроение. Така беше пил с другите на купона по случай отлитането. Така щеше да пие и тази вечер.
Купонът по случай отлитането, да. Наложило се бе да впрегне целия си актьорски талант тогава. Новоизбраният капитан за първата година, който обикаля из залата, потупва хората по гърбовете, шегува се. И чака вечерта да свърши.
А после денят на излитането. И тогава времето се точеше бавно. Голямото театрално събитие на века, режисирано с цел максимален психологически ефект върху онези, които оставаха. Целият свят наблюдава как петдесетимата избрани, нагиздени за събитието в искрящи, абсурдно великолепни церемониални роби, излизат от общежитията и тържествено тръгват към совалката като процесия от Омирови герои, качващи се на кораба, който ще ги отведе в Троя.
Колко омразна му беше онази помпозност, цялата организирана претенциозност! Но, разбира се, стартът на първата междузвездна експедиция в историята на човечеството не беше дребно събитие. Подходящата режисура беше задължителна. И ето ги тях, крачат гордо към гостоприемно отворения шлюз, капитанът начело, Ноел върви спокойно до него, а после Хю, Хайнц, Джована, Джулия, Зиглинде, Инелда, Елиът, Чанг, Рой и така нататък до Майкъл, Маркъс, Дейвид и Зена най-отзад, петдесетимата пътешественици, цялата им разнородна тайфа, ниските и високите, набитите и стройните, пратениците на хората от Земята в необятната вселена.
На борда на совалката. Оттам във „Вотан“, който ги чака на строителния док в ниска орбита. Поредният купон. Всякакви знаменитости, правителствени служители и други изтъкнати люде, дошли да се сбогуват. После промяна в настроението, тържественост — знаменитостите си тръгват. Петдесетимата са сами със своя кораб. Всеки в своята каюта за миг на… какво… молитва, медитация, размисъл върху неправдоподобието на всичко това… преди да започне обратното броене.
А после всички се събират в салона. Капитанът трябва да направи първото си официално обръщение: