Ноел не отвръща, само му се усмихва по онзи свой неангажиращ начин, сякаш вече е подновила разговора си със своята далечна сестра, който той най-вероятно е прекъснал. Тя е една вечна загадка за него. Капитанът изучава още миг прекрасното й, неразгадаемо лице, после се отдалечава, без да каже нищо повече. Тя все някак ще разбере, че той вече не стои до нея.
На следващия ден пак има проблем с връзката. Когато Ноел предава сутрешния доклад, Ивон се оплаква, че сигналът стига до нея неясен и със странични шумове. Но когато съобщава това на капитана, Ноел не изглежда толкова притеснена, колкото при първия случай на некачествена връзка. Явно е решила, че шумът е някакъв локален феномен, присъщ на този специфичен сектор от извънпространството — нещо като ефекта на слънчевите петна може би, — и ще изчезне от само себе си, щом се отдалечат достатъчно от източника на смущението.
Може и да е права. Капитанът не е толкова убеден в това. Но тя вероятно разбира тези неща по-добре от него. Във всеки случай, приятно му е пак да я види спокойна и бодра.
Какъв ли кураж се е изисквал от нея, за да се присъедини към експедицията!
Понякога се опитва да се постави на нейното място. Анализирай внимателно положението си, мисли си той, като си представиш, че си Ноел. На двайсет и шест си, жена, сляпа. Не си се омъжвала, нито си имала сериозна връзка. През целия ти живот единственият истински човешки контакт е бил този с близначката ти, която, също като теб, е сляпа и неомъжена. Умът й е широко отворен за твоя. Твоят — за нея. Ти и тя сте две половинки на една душа, неясно защо вложени в отделни тела. С нея, само и единствено с нея, се чувстваш цяла. А ето, че те молят да участваш в едно пътуване към звездите без нея — пътуване, което със сигурност ще те отдели от нея завинаги, поне във физически смисъл.
Казват ти, че ако напуснеш Земята със звездния кораб, повече никога няма да видиш сестра си. Няма и гаранция, че умовете ви ще могат да се свързват и след излитането.
Казват ти също, че присъствието ти е важно за успеха на пътуването, че без твоето участие ще са необходими десетилетия, а може би и столетия, докато новините от кораба стигнат до Земята, но ако заминеш — и ако връзката с Ивон може да се осъществява през междузвездните пространства, — „Вотан“ ще може да осъществява непосредствена комуникация с родния свят, без значение колко далеч в галактиката се намира.
Даваш си сметка, че и другите, които се решат да плават сред звездите на борда на „Вотан“, ще направят болезнени жертви. Разбираш, че всеки на кораба се разделя с любими същества — майки и бащи може би или братя и сестри, със сигурност приятели и любими. Всеки един от екипажа на „Вотан“ ще трябва да прекъсне завинаги връзките си със Земята. Но твоят случай е по-специален, нали, Ноел? За да бъдем по-точни — твоят случай е уникален. Твоята сестра е твоята втора половинка. Ти ще оставиш част от себе си на родния свят.
Как да постъпиш, Ноел?
Мисли. Мисли.
Мислиш. И, разбира се, се съгласяваш да тръгнеш. Има нужда от теб — как би могла да откажеш? Колкото до сестра ти, ти, естествено, вече не ще можеш да я докоснеш, да я прегърнеш, да извличаш пряка утеха от простичкия факт на нейното присъствие. От това ще се откажеш завинаги. Но дали това е чак толкова важно? Казват ти, че трябвало да разбереш, че повече никога няма да я „видиш“ отново, но това въобще не е вярно. „Виждането“ не е проблем. Ивон можеш да „видиш“ еднакво добре и от разстояние милион светлинни години, и от съседната стая. В това съмнение не може да има. Щом връзката помежду ви се осъществява на разстояние няколко континента — а това е установено, — то тя може да се осъществи и от единия край на вселената до другия. Ти си сигурна в това. Изпитваш отчаяна нужда да си сигурна в това.
Обсъждаш го с Ивон. Ивон ти казва онова, което си се надявала да чуеш.
„Върви, мила. Това е нещо, което трябва да се направи. И всичко ще бъде наред.“
Да. Да. Всичко ще бъде наред. За това са съгласни. И така Ноел, след мигновено колебание, им съобщава, че е съгласна да участва в експедицията.
Всъщност, няма как да е била сигурна, че ще се получи. Единственото важно нещо за нея, връзката със сестра й, е било под въпрос. Как е могла да се реши на този ужасен риск?
Но го беше направила. И се беше оказала права, досега. Досега. А какво става сега, чуди се капитанът. Връзката наистина ли се разпада? Какво ще стане с Ноел, пита се той, ако изгуби контакт със сестра си?