За кратко, в самото начало, докато седеше в каютата си на „Вотан“, който чакаше в орбита около Земята и излитането предстоеше само след час или два, Ноел също се беше замислила за тези неща и в онзи момент за малко да позволи на паниката да я надвие. Изведнъж й се стори съвсем немислимо, че ще е в състояние да поддържа връзка със сестра си през огромните пространства на космоса. Не можеше да си представи дори какъв би бил животът й в отсъствието на Ивон. Внезапно спуснал се меч, който прерязва нишката, обвързвала я с Ивон от мига на раждането им, а й преди това. А после онази ужасна тишина — онази немислима изолация — направо не можеше да повярва, че въобще се е изложила на такъв риск.
„Какво правя тук? Къде съм? Махай се оттук, идиотка такава! Бягай, у дома, у дома при Ивон!“
Див страх я погълна като огън суха гора. Затрепери, после се затресе панически, обви ръце около раменете си и се преви на две, прилоша й от страх, едва си поемаше дъх. После обаче, незнайно как, спокойствието й в някаква степен се върна. Затвори очи — това винаги помагаше, — вдиша дълбоко няколко пъти, насили се да свали ръце и да се изправи, заповяда на напрегнатите мускули по раменете и гърба й да се отпуснат. Всичко ще бъде наред, ожесточено си заповтаря тя. Ще бъде. Ще бъде. Ивон ще е там след старта, точно както преди.
Време беше да се върне в салона. Капитанът щеше да държи реч пред екипажа точно преди старта. Ноел тръгна хладнокръвно по коридорите на кораба, докосваше това, плъзваше пръсти по друго, вдишваше непознатия, стерилен въздух дълбоко в дробовете си, така че да го почувства близък, запознаваше се с усещането за повърхността на предметите, с миризмите и с характерните местни модели на хлад и топлина. Вече се беше качвала два пъти на борда по време на обучението им. Бяха построили кораба тук, в космоса, защото той беше крехко нещо и не биваше да се подлага на травматичното ускорение, необходимо, за да се откъсне от гравитационното поле на планетата. В продължение на месеци и години множество товарни кораби бяха пристигали тук от базите на Луната, превозвайки тонове предварително обработени материали, и великото начинание по изграждането на кораба бе напредвало метър по метър. Постепенно членовете на екипажа бяха избрани, довели ги бяха вкупом тук, развели ги бяха из странния наглед кораб, където щеше да протече живота им до… до края на дните им, може би.
Ивон ще е тук и след старта, повтаряше си тя. Няма причина връзката да се прекъсне, нали?
Нямаше основания да предполага обратното. Но нямаше и такива, които да гарантират, че ще издържи. Двете с Ивон бяха нещо ново под слънцето. Не съществуваше експериментална разработка, изучаваща случая на телепатично свързани близначки, делени от десетки светлинни години разстояние. Ноел можеше да се уповава единствено на вярата си, че силата, която свързваше умовете им, не се влияе от разстоянието, и вярата й беше твърда до този миг на внезапна паника. Двете с Ивон често бяха разговаряли от срещуположните страни на планетата без никакво затруднение, нали така?
Да. Да. Но дали ще е толкова просто, когато ги дели половин галактика?
Изтичаха последните часове преди излитането. Корабът беше пълен с хора, не всичките членове на екипажа. Ноел усещаше присъствието им навсякъде около себе си — мъже, много мъже, плътни гласове, особената острота на потта им. По-малко жени. Шумоленето на различни видове дрехи, тънки рокли, колосани ризи, дрънкане на бижута. Всички са напрегнати — помирисва го, усеща го като някаква наситеност във въздуха. Чува го в едва доловимото колебание на гласовете им.
Е, какво чудно има в напрежението им? Ще натиснат няколко бутона, които ще приведат в действие неразбираеми сили и космическият кораб ще изчезне заедно с всички на борда в нищото.
Проведени са пробни пътувания, разбира се. Проектът е вече на близо сто години. Най-напред автоматични извънпространствени кораби без хора на борда, осъществили кратки пътувания в непознатото и успешно пращали обратно радиосъобщения, получени след задължителния за радиотрансмисиите интервал. А после две пилотирани мисии в междузвездното пространство, малки кораби с невъобразимо смели доброволци на борда — „Колумб“ и „Ултима Туле“, имена от древността, придобили нов блясък. „Колумб“ беше пропътувал единадесет светлинни месеца, „Ултима Туле“ — четиринадесет. И двата се бяха върнали невредими. Второто пътуване се беше провело преди седем години. Членовете на „Ултима Туле“ бяха разговаряли с тях, опитвайки се да им обяснят какво е да пътуваш в извънпространството. Никой не беше разбрал за какво иде реч, най-малко от всички Ноел.