Ужасното напрежение я обхвана отново. Още едно изпитание — последното, надяваше се тя — наближаваше. Никога не беше изпитвала такъв страх. Навлезеха ли в свръхсветлинната вселена, можеше да се окаже невъзможно за ума й да премине назад през бариерата и да открие този на Ивон. Кой би могъл да знае? Досега не беше пътувала по-бързо от светлината. Отново се замисли за възможността да съществува без Ивон. През целия си живот не се беше чувствала самотна и за миг. Но сега… сега…
И отново страховете й се оказаха неоснователни. По някое време през деня „Вотан“ достигна зловещата бариера и я премина без никакви сътресения, без дори някой да си направи труда да го съобщи. В края на краищата бяха напуснали пространството на Айнщайн още при старта, така че защо да отчитат нарушенията на правилата за движение в друга вселена, когато бяха тук и спокойно пътуваха през извънпространството?
Някой й бе казал по-късно същия ден, че вече се движат със скорост, по-голяма от скоростта на светлината.
Вътрешното й усещане за присъствието на Ивон не се беше променило и за миг.
„Преминали сме — съобщи тя на сестра си. — Вече сме тук, каквото и да е то.“
И бързо както винаги дойде говорът на Ивон — бодри поздравления от стария континуум. Ясно и силно, ясно и силно. Не се появиха смущения и през следващите седмици. Сигналът си остана ясен и силен, ясен и силен. Докато не се появи статичният шум.
Хеспър е в стихията си. Капитанът е свикал общо събрание на екипажа и Хеспър ще им изнася лекция за най-новите си открития и заключения. Капитанът е решил да направи своя ход. Ще обяви, че Хеспър е открил свят, който изглежда подходящ за заселване — всъщност няколко свята, — и че незабавно ще нанесат корекции в курса си към най-обещаващия от тях с намерението да извършат проучвателно кацане.
Колкото и да е голям „Вотан“, а той наистина е много голям, дори за космически кораб, на борда му няма достатъчно голямо помещение, което да побере всичките петдесет души едновременно. Общото събрание се провежда в големия централен коридор на най-горното ниво, пред салона за игри. Някои клечат, други са се облегнали на стените, трети се подпират на дръжките по вратите.
Хеспър стои пред тях, скръстил ръце, мята им двайсет и четири каратови усмивки, екстра качество, и подхваща:
— Галактиката е пълна със светове. Това не е тайна. Ние обаче поради някои ограничения във формата сме изправени пред проблема да открием свят с подходящата маса, подходящото орбитално разстояние от съответното слънце, подходящ атмосферен състав, подходящ…
— Давай по същество — прекъсва го Зиглинде. Тя е известна с липсата си на търпение, яка жена с тежки гърди, с късо подстригана медна коса и безцеремонни маниери. — Всичкото това го знаем.
Широката усмивка на Хеспър помръква за миг. Ниският мъж й хвърля яден поглед.
— Намерил съм планета точно като за теб — казва той. — Прилича на Юпитер, само че е наистина голяма, и има средна температура от шест хиляди градуса по Келвин на повърхността, под похлупак от петдесет хиляди километра корозивни газове. Това задоволително ли ти се вижда? А колкото до нас останалите…
Зиглинде продължава да си мърмори нещо под нос, но Хеспър е решил да не се предава. Безмилостно напомня отново на всички, че светът, който трябва да намерят, е такъв, на който ще могат да живеят. После уточнява това по отношение на температурата, гравитацията, атмосферния състав, слънчевото светене и всички очевидни фактори, а после пита дали има въпроси. Зиглинде подмята нещо на немски, което определено не звучи като комплимент. Зена я смушква и й шътка да млъкне, останалите мълчат.
— Много добре — казва Хеспър. — Нека сега ви покажа какво намерих.
Натиска няколко бутона и в другия край на коридора, където се пресичат лъчите на комуникационен възел, се появяват виртуални изображения.
Хеспър им обяснява, че наблюдават една звезда и нейната планетна система. Звездата на Хеспър изглежда си няма име, само осемцифров каталожен номер. Така че явно е била напълно непозната за онези древни арабски астрономи, които са дали на Ригел, Мицар, Алдебаран и другите като тях такива прекрасни поетични названия, някъде преди една или две хиляди години4. Тази си има само номер. Но пък притежава планети. Шест на брой.
4
Ригел е звезда от съзвездието Орион, арабите са я наричали Крак на гиганта; Мицар е от Голямата мечка, името й означава Кон; Алдебаран е Окото на бика, звезда от съзвездието Бик. — Б.Ред.