Някой пита предпазливо дали разполагат с достатъчно информация, за да вземат решение за или против евентуално кацане.
Капитанът казва, че да, разполагат с такава. Във всеки случай достатъчно, за да препоръча проучвателна мисия. А онова, което още не знаят, ще го научат, след като изпратят наблюдателна сонда, преди да решат дали наистина да спуснат хора на повърхността. Преди това обаче трябва да стигнат до съгласие относно стъпките, които ще ги изведат от извънпространството и ще ги отнесат в околността на избрания свят. Това е свързано с известни рискове — риск ще съществува винаги когато преминават от извънпространството в нормалното пространство и обратно. Но това са рискове, които трябва да се поемат.
Призовава ги да решат в полза на мисията. Предлага да проучат Планета A, а ако тя се окаже неподходяща, да огледат и Планета B.
Никой не е против. В края на краищата, дошли са тук, за да си намерят дом.
Играта на го изглежда намалява напрежението, обзело Ноел. Вече от седмици играе всеки ден, пристрастила се е към играта като всички останали и дори е развила удивителни умения.
Капитанът беше първият й противник. Понеже не беше играл от години, отначало играта му тръгна бавно, но само след десетина минути старите асоциации се върнаха и той занарежда умело вериги от камъчета. Очаквал беше Ноел да играе лошо, понеже не ще може да запомни позициите на дъската след първите няколко хода, но тя явно без затруднения следеше развоя на битката. Беше се надценила само в едно отношение — при цялата прецизност на движенията й не съумяваше да поставя камъчетата на точните места и често разместваше другите пулове, поставяйки своя. След известно време призна затруднението си и се ограничи само да изрича на глас желаните координати — Ml7, Q6, P6, R4, C11, — а той редеше камъчетата вместо нея. Отначало капитанът се стараеше да играе ненападателно, приемайки, че като новак тя ще е плаха и ще играе слабо, но скоро откри, че Ноел умело разширява и брани територията си, като в същото време атакува безмилостно неговата, така че започна да измисля по-засукани стратегии. Играха два часа и той спечели с шестнайсет точки, което беше добра разлика, но не и такава, с която да се хвалиш, като се има предвид, че капитанът беше опитен и добър играч, а тя играеше за пръв път.
Другите бяха скептични относно постижението й.
— Играе добре, спор няма — измърмори Пако. — Защото ти чете мислите, нали така? Вижда дъската през твоите очи и знае какво си намислил.
— Единствените мисли, които може да чете, са тези на сестра й — разгорещено възрази капитанът.
— Откъде знаеш, че казва истината за това?
Капитанът навъси чело.
— Седни ти да играеш с нея. Така сам ще разбереш дали става въпрос за умение или за телепатия.
Пако се съгласи навъсено. Същата вечер предложи на Ноел да изиграят една партия, а по-късно отиде при капитана със смутен вид.
— Играе много добре. Едва не ме би, при това честно.
Капитанът изигра още една игра с нея. Тя седеше почти без да помръдва, очите й бяха затворени, устните — стиснати, изричаше координатите на ходовете си с тих монотонен глас, като да беше някаква умна машина, механичен игрален автомат. Рядко й беше необходимо по-дълго време да обмисли ходовете си и никога не се връщаше назад. Способността й да създава стратегии се беше развила с невероятна бързина, още през онези първи дни — не беше минал и половин час от началото на играта, когато капитанът установи, че тя почти го е отрязала от центъра на дъската, но успя да си върне инициативата и да я победи на косъм. След това тя загуби още веднъж от Пако, после от Хайнц, но отново демонстрира нараснали умения, а същата вечер победи Чанг, който минаваше за добър играч. Сега вече беше непобедима. Играеше по две-три игри всеки ден, надвивайки Леон, Елиът, капитана и Силвия. Го се беше превърнало в нещо много важно за нея, нещо много повече от обикновена игра или от прост тест за интелигентност. Тя насочваше енергията си върху дъската с такава интензивност, че играта й напомняше религиозна вглъбеност, нещо като медитация. На четвъртия ден победи Рой, неоспоримия корабен шампион, при това толкова елегантно и с такава пестеливост на ходовете, че всички останаха сащисани. Рой не можеше да говори за нищо друго същата вечер. Настояваше за реванш и отново загуби.