Ноел никога не се е опитвала да отвори ума си за друг човек, освен сестра си и мисълта за това я притеснява. Изглеждай почти като изневяра. Но пък, от друга страна, това би могло дай върне контакта с Ивон, който е бил най-ценното нещо в живота й. Ето защо Ноел не се е отказала да опита, макар да не знае как точно ще стане това, кога и дали ще успее. И чака капитанът да се разпореди.
Капитанът не бърза обаче, продължава да отлага негласно, още от момента, когато въпросът е повдигнат за пръв път, защото го е страх Ноел да не пострада по някакъв начин при опита.
Той е получил класическо образование. Легендата за Семела не му излиза от ума.
— Коя е била тя? — пита го Ноел, когато той изрича на глас част от притесненията си.
— Семела била дъщеря на древен гръцки цар — казвай той. Намират се във физкултурния салон на кораба, седят на ръба на дългия, тесен басейн, след като са преплували по няколко дължини, и краката им висят, потопени до глезените във водата. — Зевс я взел за своя любовница. — Ноел се е обърнала към него и изглежда го слуша внимателно, макар че лицето й е напълно безизразно. — Знаеш кой е Зевс, нали? Шефът на древногръцките богове, господарят на вселената.
— Да. Да.
— И голям женкар. Зевс бил влюбен до уши в красивата млада Семела и тя му родила дете, което по-късно станало бог Дионис. Хера обаче, жената на Зевс, която неведнъж трябвало да изтърпява подобни изпълнения по време на брака си, този път решила да предприеме нещо. Приела човешки вид, отишла при Семела и я попитала дали знае с кого всъщност спи. „Да — казала гордо Семела, — той е Зевс, бащата на боговете.“ „А виждала ли си го някога в цялото му великолепие?“ — попитала Хера. „Не — отвърнала Семела, — никога, той винаги идва при мен в човешка форма.“ „Ами тогава — казала подлата Хера — би трябвало да го помолиш да ти се разкрие в пълния си блясък. Това е нещо, което си заслужава да се види!“
— Мисля, че я знам тази история — казва Ноел.
Въпреки това капитанът продължава да разказва:
— Следващия път, когато Зевс дошъл при нея, Семела му казала: „Никога не идваш при мен в истинския си вид.“ А Зевс отвърнал: „Не, не, ти не би понесла тази гледка.“ Но Семела настояла. Припомнила му, че преди време й бил обещал да изпълни всяко нейно желание. Да не й отказва нищо. Зевс бил в капан. Не можел да престъпи обещанието си, макар да знаел какво ще се случи. И така, неохотно, той изпълнил желанието на Семела. Чула се оглушителна гръмотевица и Зевс се появил пред нея в каляската си, обгърнат от ярка, разноцветна светлина. Никое човешко същество не можело да погледне Зевс в истинския му вид и да оцелее. Семела загинала от горещината, която се излъчвала от бога. Изгоряла и се превърнала в пепел и така Хера успяла да си отмъсти.
Ноел се е отдръпнала в себе си по време на втората част от историята. Свила се е и на капитана му се струва, че дори трепери леко.
— Но все пак е имало и нещо добро, нали? — пита тя. — Бог Дионис. Синът на Семела. Него пламъците не го погълнали, нали?
— Да. Той оцелял. Зевс го пощадил, грабнал го, докато Семела умирала, отнесъл го далеч и го крил от гнева на Хера, докато пораснал.
— Ето, виждаш ли. Това е поуката. Чудодейното раждане на бог Дионис.
Определено трепери. Доста силно при това. Все още са голи и мокри от водата, но във физкултурния салон е доста топло, както винаги.
— Поуката е, че Семела надскочила себе си и умряла — казва капитанът. — Дионис е второстепенна фигура в легендата. Поуката е, че обикновените смъртни не могат да имат неограничен контакт с боговете.
— Раждането на нов бог не може да бъде второстепенна част от каквото и да било — възразява Ноел. На капитана му се струва, че чува зъбите й да тракат.
— Добре ли си, Ноел?
— Само ми е малко студено.
— Тук не е студено.
— Но на мен ми е. Може би трябва да идем в банята.
— Да. Да. Ще покиснеш малко в горещия басейн и веднага ще се почувстваш по-добре.
Банята е от другата страна на коридора. Двамата събират хавлиите си и захвърлените си дрехи и отиват отсреща. В банята няма други.
— Защо ми разказа онази история? — пита го Ноел.
— И сама знаеш отговора, нали?
— Да. Да, знам го.
— Не ми излиза от ума какво може да се случи, когато се опиташ да…
— Това са съвсем различни неща. Аз не съм Семела. И ангелите не са Зевс.
— Откъде знаеш какви са?