— Ако имах малко пари, ще се намерят куп неща за правене.
— За бога, остави тази тема на мира поне за малко! Няма смисъл да помрачаваш цялото ми пътуване. Ето, ето ти малко пари.
Той извади от портфейла си банкнота от пет долара и я подхвърли на Гордън, който я сгъна внимателно и я сложи в джоба си. На бузите му се появиха нови червени петна, но прибавеният огън не бе от треската. За миг, преди да тръгнат, очите им се срещнаха и в този миг и двамата намериха причина бързо да сведат надолу поглед. Защото в същия момент те изведнъж и съвсем определено се намразиха.
II
Пето Авеню и Четирийсет и четвърта улица гъмжаха от обедната тълпа. Богатото щастливо слънце нахлуваше със златото си през дебелите витрини на модните магазини и огряваше мрежестите дамски чанти и бисерните огърлици, поставени в кутии от синьо кадифе, пищните многоцветни, ветрила от пера, дантелите и коприната на скъпите рокли, лошите картини и изящните старинни мебели в претрупаните изложбени зали за вътрешна декорация.
Работнички, на двойки, на групи и на цели рояци, се шляеха край витрините и избираха бъдещите си будоари от някоя разкошно наредена спалня, която включваше дори и мъжка копринена пижама, сложена по домашному върху леглото. Заставаха пред бижутериите и сочеха годежните си и сватбени пръстени и платинените ръчни часовници. После продължаваха нататък, за да разгледат ветрилата от пера и мантата, като междувременно стомасите им мелеха сандвичите и сладоледите, изядени на обяд.
Тълпата бе изпъстрена с мъже в униформи, моряци от великата флота, акостирала в Хъдсън, войници с дивизионните си отличителни знаци от Масачусетс до Калифорния, които страшно искаха да бъдат забелязани, за да открият, че на великия град му е дошло до гуша от войници, освен ако не са добре наблъскани в красиви редици и не се чувствуват неудобно под тежестта на раниците и пушките.
Дийн и Гордън се лутаха сред тази навалица. Първият се заинтересува и оживи от буйното и ярко мнозинство; на втория то припомни колко пъти той самият е бил един от тълпата, уморен, недохранен, грохнал от работа, разгулен. За Дийн борбата на тия хора беше значима, младежка, весела; за Гордън тя бе ужасна, безсмислена и безкрайна.
В Йейлския клуб те срещнаха група свои бивши съученици, които гръмогласно приветствуваха гостуващия в града Дийн. Разположиха се в полукръг на кресла и столове с високи облегала и всички пиха уиски.
На Гордън разговорът се стори досаден и безкраен. Обядваха заедно en masse, стоплени от алкохола в началото на следобеда. Готвеха се за бала вечерта, обещаващ да бъде най-хубавата забава след войната.
— Ще бъде и Идит Брейдин — каза някой на Гордън. — Тя май ти е стара любов. Не бяхте ли и двамата от Харисбърг?
— Да. — Гордън се опита да промени темата. — Срещам понякога брат й. Пише се социалист. Издава вестник или нещо подобно в Ню Йорк.
— Не е като веселата си сестра, а? — продължи натрапчивият му осведомител. — Ще бъде с един третокурсник на име Питър Химел.
Гордън имаше среща в осем часа с Джуъл Хъдсън, обещал бе да й намери пари. Няколко пъти нервно погледна ръчния си часовник. В четири часа за негово облекчение Дийн стана и обяви, че отива в „Ривърс Брадърс“ да си купи яки и вратовръзки. Но за голям ужас на Гордън, когато излизаха от клуба, още един от компанията се присъедини към тях. Сега Дийн беше във весело настроение, щастлив, в очакване на вечерната забава. Беше дори малко възбуден. В „Ривърс“ той си избра десетина връзки, като при всеки избор дълго се консултираше с другия човек. Не мисли ли, че тесните връзки отново стават модерни? Не е ли срамота, че „Ривърс“ не внасят вече яки „Уелш Марготсън“? По-хубава яка от „Ковингтън“ никога не е имало.
Гордън изпадна в нещо като паника. Той искаше да получи незабавно парите. Сега го обзе и смътната идея да присъствува на бала. Искаше да види Идит — Идит, която не бе срещал от онази романтична нощ в извънградския клуб на Харисбърг точно преди да замине за Франция. Любовта им угасна, удавена в бъркотията на войната, и бе почти забравена през онези три фантастични месеца, но образът на Идит, трогателен, жизнерадостен, ведно с празната й бъбривост, неочаквано се появи пред него и донесе със себе си стотици спомени. В колежа той харесваше лицето на Идит с някакво отчуждено, но все пак нежно възхищение. Обичаше да я рисува — в стаята му висяха десетина нейни скици, как играе голф, как плува, можеше със затворени очи да нарисува дръзкия й, но задържащ вниманието профил.