— Те дори са искали разрешение за брак в хубавия щат Ню Джърси.
— Кой казвате? — Талкът се наведе напред, сякаш е пропуснал поантата на някакъв вид, докато всички други се превиват от смях.
Хариган го изведе от неведение.
— Мани Васкес, капитане, сещате ли се? Боксьорът Средна категория. Беше сладур, много подвижен, страхотен прав…
— Слаба работа — каза Ник.
— Не знам… — огледа се Талкът объркан.
— Трябва да знаете, капитане. Мани Васкес бе убит при една схватка на ринга.
— Атлантик Сити, Ню Джърси — помогна му Уокър, — септември 1984.
— Тази си я бива — рече Ник. — Има сто милиона. Чука се с боксьори и рокзвезди. На всичкото отгоре има диплома по бърникане в хорските глави.
— Но това не значи, че е убила Джони Боз — протестира Талкът. — Тук нищо не подсказва, че е имала причина да желае смъртта му. Личният живот на хората си е тяхна работа.
— Особено в Сан Франциско — оповести особеното си мнение Гюс Моран.
— Не съм свършил — обади се Уокър.
— Остави ме да отгатна — спря го Ник. Била е циркова артистка? Не? Тогава сигурно е била мъж? Така става ли? Направила си е операция за смяна на пола, нали?
— Забрави дипломата й по литература, Ник. Тя е писателка…
— Колко скучно — каза Моран.
— Не, не съвсем. Миналата година е публикувала роман, под псевдоним. Да ви кажа ли за какво?
— Чакай — намеси се пак Ник. — Мисля, че този път ще позная.
— Съмнявам се — подсмихна се Уокър.
— Значи е публикувала роман — каза Талкът — Но това не е престъпление.
— Аз и не твърдя такова нещо, обаче съдържанието е малко необичайно — тук Уокър направи драматична пауза. — Става дума за бивш рокпевец, който бива убит от приятелката си…
Изведнъж всички млъкнаха.
Същата нощ, сам в леглото, Ник си четеше домашното — „Любовта ранява“ от Катерин Улф. Той вече беше погледнал задната корица. Имаше снимка на авторката и само два реда за нея: Катерин Улф живее в Северна Калифорния, където работи над третия си роман. Беше вече след полунощ, когато внезапно Ник захвърли книгата, грабна телефона и набра бързо номера на Гюс.
Преди Гюс да успее да се възмути заради късния час, Ник каза с гробовен глас:
— Страница 67, Гюс! Знаеш ли как го е довършила? С шило за лед, в леглото, ръцете му били завързани с бял копринен шал!
Отвърна му изумено мълчание.
Глава четвърта
Всеки от влезлите в кабинета на Уокър на следващата сутрин носеше „Любовта ранява“ от Катерин Улф. Ник беше дочел книгата през нощта, но нямаше категорично мнение за нея. Той не разбираше много от литература и рядко четеше нещо извън полицейските доклади и „Сан Франциско Хроникъл“, но усети силата на стила и бруталната прецизност в сцената на убийството. Четейки, той няколко пъти се върна към страницата с авторските права. Черно на бяло, там стоеше неоспоримият факт, че книгата действително се е появила година и половина преди смъртта на Джони Боз. Животът или по-скоро смъртта бе имитирала изкуството.
Цялата компания, включително и Талкът, се събра отново в залата за съвещания. Освен това присъстваха Бет Гарнър и един възрастен мъж, доктор Ламот. Той не беше от полицията и ченгетата му хвърлиха подозрителни погледи, както биха направили с всеки цивилен.
Бет Гарнър го представи:
— Доктор Ламот преподава патология на психопатичното поведение в Станфорд. Считам, че ще е от полза, ако департаментът се обърне към него за съвет по този случай, тъй като той наистина не е от моята област.
— Доктор Ламот — започна Талкът, сякаш бързаше веднага да изрази съмнение в експерта, бихте ли позволили да ви задам един въпрос?
— Затова съм тук, капитане.
— Имате ли някакъв практически опит в служба на закона?
Всяко ченге в помещението в този момент си мислеше: „Ти пък сякаш имаш!“ Уокър ги изгледа един по един с надежда, че никой няма да го каже.
— Член съм на комисията по психология към Министерството на правосъдието — отвърна Ламот.
— А — облегна се назад Талкът. — Много добре.
Едно на нула за смахнатия, помисли си Ник.
Уокър взе думата:
— Доктор Гарнър вече ви е запознала със случая. За нас ще бъде много интересно да чуем вашето мнение.
— Случаят наистина е елементарен — започна Ламот, сякаш говори пред група напреднали студенти. — Трябва да се разгледат две възможности. Първо: личността, която е написала тази книга, е извършила убийството, следвайки педантично описания в нея ритуал.