— Нека кажем просто, че си имате работа с много опасен и болен човек.
— Така кажи — кимна Гюс. — Въртоглав!
— Щом ви харесва, нека бъде така — вдигна рамене Ламот.
— Няма начин — завърши Моран. — Въртоглав!
— Е, и какво сега? — попита Ник Кърън, спомняйки си очарователните очи на Катерин Трамел.
— Окей — каза Уокър. — Доктор Ламот, от името на департамента искам да ви благодаря за помощта.
— За мен беше удоволствие, лейтенант.
— Ник, Гюс… хайде при прокурора.
Заместник окръжният прокурор Джон Корели, с твърде много наднормени килограми и измъчен вид, в никакъв случай не им се зарадва. Смъртта на Джони Боз с всичките й ужасяващи подробности беше заела първите страници на вестниците и основно място в телевизионните новини. И то не само в местните. За случая съобщиха и медийните гиганти в Ню Йорк и Лос Анжелос. Нищо не качва така стремглаво тиражите и рейтингите, както подобно смразяващо убийство. Нищо не вдига репутацията на прокурора така, както подобно смразяващо убийство — но само ако е възможно да се изправи пред съда някой подходящ обвиняем и вината му бъде доказана без сянка от съмнение.
Сладката Катерин Трамел не беше подходяща в това отношение. Несъмнено арестуването на хубавата наследница щеше да засили медийната треска, но тогава и за Корели щеше да стане горещо, а той не искаше да се опари, не и в този случай.
Той побърза да отклони всяка инсинуация, че би могъл да изпрати тази Трамел пред Върховния съд.
— Нямате нито едно сериозно доказателство — каза той, подтичвайки по коридора на Министерството на правосъдието. — Нищичко нямате.
Гюс Моран едва не застана пред него, за да го спре.
— Тя няма алиби, Джон — рече той умолително.
— А, така ли? Значи няма алиби. Фантастично. Но как ще я свържеш с местопрестъплението. Дай ми един косъм. Дай малко кръв. Дай малко влагалищен секрет. Червило. Дай нещичко — и тогава може би ще поговорим. Че тя дори няма мотив.
— Тръпка! — обади се Ник. — Направила го е заради тръпката!
— Ник… стой далеч от очите ми, моля те!
— Щом не е тя, кой тогава? — обади се Уокър.
— За щастие — отвърна Корели — това не е мой проблем.
И като юрист ви обръщам внимание, че въпросът стои малко по-иначе, Уокър. Трябват ви доказателства, че е била тя, а не че всички останали в града са невинни. Щом не е бил никой от тях, това не означава, че е била тя. Нали така?
— Какво по дяволите да правим, Джон?
— Не знам. Не ме е грижа — той се измъкна от обсадата и забърза към асансьора. Натисна копчето за повикване, сякаш иска да го размаже. — Повярвайте ми, не мога да повдигна обвинение. Дори и да го сторя, нейната защита ще ме направи на пух и прах с тази ваша история за тръпката. Всеки, който е прочел книгата, би могъл да го направи.
— Може ли да я приберем? — попита Уокър.
Вратата на асансьора се отвори и Корели влезе вътре.
— Както казва Конрад Хилтън, щом искате да си сложите таралеж в гащите, няма да ви преча…
Вратата на асансьора започна да се затваря, но Ник протегна ръка и я спря. Ченгетата наобиколиха Корели в тясната кабина.
— Конрад Хилтън — повтори Гюс Моран, — хубави думи. Може някой път да ми потрябват.
— Трябва да отида в съда — заяви прокурорът. — До скоро, момчета…
— Тогава какво да правим, Корели — настоя Ник. — Ти май ще ни предложиш да не правим нищо, така ли?
— Това би било добре за начало — заяви Корели. — А после, след като не сте направили нищо по случая Катерин Трамел, продължавайте в същия дух още много пъти.
— Мисля, че ще я извикаме на разпит — каза Уокър. — Това едва ли ще ни създаде неприятности, прав ли съм?
— Не — тросна се Корели.
— Катерин Трамел има пари да подпали цялата полиция — предупреди Талкът.
— Тя е последният човек, който е бил видян с Джони Боз. Това стига за рутинен разпит, нали?
— Ник, ако беше някоя уличница, едва ли бих се противил. Кой го е грижа за нея! Но тя е някаква проклета наследница.
— Поемам отговорността — заяви Уокър.
Всички погледнаха Талкът.
— Тогава носете си я, Уокър. Отговорността е изцяло ваша. Щом така искате…
— ГА! — измърмори Гюс Моран — … в случай че някой иска да знае какво означава това: Гадост Абсолютна!