— Бихте ли определили характера на връзката си с мистър Боз, мис Трамел.
— Правех секс с него от около година и половина — отвърна Катерин доволно. — Харесваше ми да правя секс с него. — Докато говореше, тя местеше поглед от лице на лице, по устните й играеше самодоволна усмивка. Нямаше съмнение, че владее напълно положението.
Мъжете в стаята, ченгетата и окръжният прокурор, си даваха вид, че вече са чули всичко, което може да се чуе и са видели всичко, което може да се види, че нищо вече не би могло да ги шокира. И това беше вярно, но донякъде. Бяха изслушвали признанията на жестоки, безпощадни убийци, изнасилвачи, наемни убийци и търговци на наркотици. Ала си оставаха ченгета, а ченгетата обикновено произхождат от долните слоеве на средната класа. Те по правило са католици и твърде консервативни. Да слушат как тази хубава, богата, добре възпитана, образована жена говори така нехайно за сексуалния си живот, все пак беше твърде шокиращо за тях.
— Някога да сте извършвали садомазохистки действия с него? — попита Корели.
Тя обърна присмехулен поглед към заместник окръжния прокурор и попита невинно:
— Какво по-точно имате предвид, мистър Корели?
Корели се размърда неспокойно на мястото си.
— Да сте го връзвали някога?
— Не!
Това не задоволи Корели.
— Никога не сте го връзвали?
— Не. Джони твърде много обичаше да използва ръцете си. Аз обичам ръце… и пръсти… — тя разпери изящните си пръсти, сложи ги на масата и изгледа предизвикателно мъжете, като че искаше да ги накара да си представят какво удоволствие са доставяли ръцете й някога на Джони Боз и неговите на нея.
— Споменавате бял копринен шал в книгата си — намеси се Уокър, — шал от „Хермес“.
Катерин Трамел кимна.
— Винаги съм имала слабост към бели копринени шалове… — тя погали китките си — … те са подходящи за всякакви случаи…
— Но нали казахте, че обичате мъжете да ви пипат? — обади се Ник, убеден, че е спипал нахапаната писателка в лъжа — малка лъжа, малка победа.
Тя му хвърли хладна усмивка.
— Не. Казах, че обичах да ме пипа Джони… — тя се взря дълбоко в очите му и поклатя меко глава. — Аз нямам правила, Ник… Никакви правила… просто се оставям на течението.
— Вие ли убихте мистър Боз, мис Трамел? — попита Корели с най-смразяващия си прокурорски глас.
— Не! — отвърна тя кратко.
— Можете ли да го докажете?
— Нима трябва да го доказвам? Имах впечатлението, че това е ваша работа.
— Искате ли да ви подозират за случая Джони Боз — попита Уокър.
— Не… но що се отнася до доказателствата, лейтенант Уокър — трябва да съм твърде глупава да напиша книга за убийство и после да убия така, както съм го описала в книгата. Това би било самопризнание. Аз не съм глупава. Нали, Ник?
— Ние знаем, че не сте глупава, мис Трамел каза Талкът.
— Може би разчитате, че книгата ще ви освободи от подозрение — продължи Уокър.
— Навярно книгата е вашето алиби — каза Ник.
— Ами да, наистина — отвърна тя рязко. Погледна го за миг в очите, после сведе поглед към масата. — Отговорът е не! — хвърли цигарата на пода и я смачка с върха на обувката си. — Не съм го убила!
Сега вече се намеси Гюс. Той се облегна на своя стол и се усмихна приветливо.
— Вземате ли наркотици, мис Трамел?
Въпросът изобщо не я смути.
— Понякога…
— Както седеше срещу Ник, тя разтвори леко крака, откривайки докрай стройните си голи бедра.
— Да сте вземали някога наркотици с Джони Боз? — попита Корели.
Катерин повдигна леко рамене.
— Случвало се е…
— Какви наркотици — уточни Гюс.
Ник се наслаждаваше на предоставената му гледка. Внезапно Катерин кръстоса крака и прекрати шоуто.
— Кокаин — отвърна тя на Моран.
Сетне се обърна бавно към Ник:
— Чукал ли си някога друсан, Ник? — безсрамна усмивка заигра по устните й. — Трябва всички да опитате. Бива си го преживяването.
— Обаче е наказуемо — каза кисело Уокър.
— Вие обичате да си играете, нали? — попита Ник. — Всичко това тук — убийството, наркотиците, — всичко това за вас е само игра.
— То се подразбира, нали съм завършила психология. Освен това ми доставя удоволствие… — тя зяпали втора цигара, пред лицето й премина синкав дим.
— А какво ще кажете за бокса? И той е игра. Тя доставяше ли ви удоволствие?