— Няма проблеми, докторе — ухили се Нилсен. — Няма проблеми, щом като и леля доктор е тук, тъкмо навреме, за да спаси любимия си пациент.
Той прегърна Бет, потен, замаян и тромав като мечка. Тя се отърси от него.
— Долу лапите, Марти!
Нилсен беше или много пиян, или необичайно дебелокож, дори за вътрешно ченге.
— Е, деца, забавлявайте се добре — заяви той със сърдечна усмивка и се оттегли.
Но Ник не можа да се охлади толкова бързо. Тоя продължи да гледа Нилсен. Очите му се забиваха като ножове в гърба му.
— Тоя си го търси и аз съм в изключително подходящо настроение да му го дам.
Бет го върна на масата.
— Правилно. Точно това трябва да направиш. Направо ще му се навреш в ръцете. Че той точно за това си мечтае.
Кърън пое дълбоко въздух, сякаш само така би могъл да потуши гнева си. Но му трябваше още нещо. Погледна Бет.
— Хайде да си вървим!
— Добре — каза Бет и пъхна ръката си в неговата с мил и някак покорен жест.
Ник се обърна към Уокър и Моран и хвърли няколко банкноти на масата.
— Плати за мен, Гюс. И изпий едно за моя сметка.
Сетне поведе Бет Гарнър към изхода и измитите от дъжда улици.
Двамата полицаи се загледаха след тях.
— Не са ли чаровна двойка — каза Гюс.
— Мислех, че вече не са.
— Е, може би не и тази вечер. Може би тази вечер е както в добрите стари времена.
— Понякога си мисля, че направи това с нея само за да се отърве от Вътрешния отдел.
— Хайде сега — възмути се Гюс. — Той не е такъв. Моят партньор има сърце.
Яростта, насъбрала се този ден в Ник Кърън, избухна в момента, в който той и Бет пристъпиха прага на жилището й. Когато тя протегна ръка към ключа на лампата, той посегна към нея, сграбчи я, целуна я настървено и жадно и я притисна към вратата. Беше неочаквано груб и по тялото на Бет премина вълна от страх. Тя се опита да го отблъсне, но усети ужасната му решимост да сломи съпротивата й.
— Не… моля те, Ник…
Той не отвърна с думи, обаче беше пределно ясен. Пъхна ръце под роклята й и гневно разкъса плата, горещата му ръка се плъзна нагоре между бедрата й. После дръпна роклята от раменете й, пъхна ръце под сутиена и извади гърдите й. В гласа на Бет прозвуча паника.
— Моля те, недей… не…
Ник се наведе над рамото й и го захапа с ръмжене, събаряйки я на земята. Надигна се колкото да вдигне ризата си и смъкне панталоните си и нахлу яростно в нея. Бет Гарнър обаче не беше жена с дълбоко скрити мазохистки фантазии. Тя не изпита никакво удоволствие, само отвращение и нарастваща омраза.
Той се впиваше все по-дълбоко, налиташе с мощни, яростни удари, сякаш свирепото му желание можеше да намали болката, която й причиняваше, сякаш можеше да я застави по някакъв начин да изпита удоволствие. Но унижението не породи у Бет никакво вълнение. Тя можа само да изчака края и да се надява, че той няма да я насилва повече.
Ник свърши бързо. Почувства се съсипан, в мозъка му нещо жужеше, обзе го тъпо разочарование, гладът и желанието му не бяха заситени.
Претърколи се, легна до Бет и се втренчи в тавана. Сега, когато всичко бе свършило, тя не усещаше страх, нито пък омраза, само тъга и съжаление. Попипа червеното си рамо и седна, неспособна да погледне Ник.
Той протегна ръка да я докосне, може би да я помилва и успокои, но ти не искаше да бъде успокоявана. Отблъсна го и потръпна.
— Бет…
— Е, как беше тя? — Бет Гарнър беше психиатър и имаше почти неограничен достъп до дълбоката пропаст на неговата душа. Всичко това явно не беше се случило заради нея. Тя не беше нищо повече от отдушник.
— Кой?
— Катерин Трамел.
— Защо мислиш, че знам как е тя?
— Ти не знаеш как е тя в леглото, Ник, иначе това тук нямаше да се случи.
— Бет…
— Не. Питам как се държа иначе.
Ник замълча за миг.
— Права беше за нея — каза той тихо. — Използва книгата за алиби.
Той седна до нея и целуна рамото й, което беше ухапал преди няколко минути. Бет не помръдна. Стори му се, че е целунал статуя.
— Познавам я от Бъркли — каза тя.
— Какво?
— Бяхме заедно в някои групи — Бет се усмихна жално на рамото си. — Психология, нали знаеш. Ето това е общото между нас. Нима не ти е направило впечатление?
— Всъщност, не. — Бет и Катерин Трамел бяха на една възраст. Бяха следвали психология в. Бъркли, горе-долу по едно и също време. — Трябваше да се сетя.