Тя караше добре, без да буйства. Ник се усмихна. Понякога дори Катерин Трамел си спестяваше живота на високи скорости. Ник караше на сигурно разстояние след нея, давайки й голямо предимство, но все пак без да я губи от очи. По-добре беше да му се изплъзне, отколкото да забележи опашката.
Няколко мига по-късно той още веднъж се прокле заради непредвидливостта си. Внезапно тя натисна газта и мощната й кола направо подскочи ма пътя като състезателен кон, усетил камшика.
Тя се запромъква бързо през движението, изпреварвайки отляво и отдясно, излизаше и отново се вмъкваше в колоната от коли, правеше всичко възможно да се придвижи по най-бърз начин по виещото се шосе. Ник избърса потта от горната си устна и полетя след нея, с крак на газта.
Туристите, които си пътуваха спокойно по шосе номер едно, едва се бяха съвзели след шока от профучаващия с безумна скорост лотус, когато един мръсно кафяв шевролет го последва, изпълнявайки същата волна програма.
Но това беше само увертюра към следващия номер на Катерин Трамел. Тя влезе в един сляп завой, сякаш е сама на пътя, и блокира цялото ляво платно. Ник я последва, излизайки вляво три коли след нея. В този момент тя се върна в колоната, зае мястото си като миролюбива участничка в движението и освободи полезрението на Ник за огромния автобус, който летеше право срещу него като артилерийски снаряд.
Вдясно от Ник се движеше кола, отляво беше стръмната пропаст. Нямаше никакъв начин да заобиколи автобуса и можеше само да се надява, че ще успее да се вмъкне в дясното платно, преди да влезе в сутрешната статистика на произшествията по магистралата. Натисна газта и изтръгна последните конски сили от виещия мотор. Надул клаксон, автобусът се приближаваше стремително, колата вдясно не отстъпваше. Ник беше в капан.
Той взе решение в последната секунда, натисна спирачка и шевролетът занесе назад и вдясно, бронята му почти опря предната кола и така избягна на косъм автобуса, който профуча с виещ клаксон край него.
— Проклета курва! — удари Ник волана. Досега възможностите бяха две — или да се откаже от, преследването, или да загине. Сега обаче трябваше да открие Катерин Трамел. Макар и разтреперан още от случката, той отново натисна докрай педала и влезе в лявото платно.
Далеч напред видя неясна черна сянка — лотусът завиваше към Мил Вали. Той си отдъхна. Мил Вали беше малко, спокойно и богато градче. Ченгетата там нямаше да разрешат някакъв черен лотус да прави слаломи из хубавата им околност.
Той настигна Катрин в подножието на града, последва я по тесните, криви улици, които водеха нагоре по терасите на хълма. Лотусът спря пред една запусната къща, бедна и силно контрастираща със солидните домове, издигнати от двете страни на слънчевото Албион Авеню. Ник записа номера.
Катерин Трамел паркира и заключи колата си, после изтича към вратата на къщата и вече беше влязла, когато Кърън премина бавно и спокойно по улицата. Той спря няколко коли по-надолу и се приготви да чака.
След около час вече беше полумъртъв от скука и само за да върши нещо, слезе от колата и огледа къщата. Не откри нищо забележително, поне не по прозорците. Отвори пощенската кутия и откри вътре плик, на който пишеше, че мистър/мисис Хейзъл Добкинс (или който и да живееше там) може би е на път да спечели един милион долара. Пликът настоятелно съветваше мистър/мисис Хейзъл Добкинс веднага да отвори пратката, за да разбере как точно ще стане това.
Името не говореше нищо на детектива. Вече притъмняваше, когато Катерин Трамел излезе от къщата, придружена от слаба жена някъде около средата на шейсетте и той само можа да прави догадки относно нейната самоличност: член на семейството, някоя леля навярно или пък баба по майчина линия. Възрастта съответстваше, но пък Катерин Трамел не изглеждаше от този тип жени, които поддържат връзки с роднините си.
Тя се вмъкна в лотуса и пое по пътя към долината. Не бързаше, поне докато стигна края на града.
Намали на светофара, кротка и спокойна като вода ненапита. На пресечката една кола чакаше смяната на светлината. Катерин се приближи бавно, лотусът мъркаше като дива котка.
После внезапно моторът изрева, колата подскочи и се насочи право към невъзможно тесния процеп между другата кола и бордюра, шмугна се в него с пълна скорост, плашейки до смърт другия шофьор, и зави остро надясно в момента, в който светна зелено.
Ник искаше да я последва, но закъсня с част от секундата. Стреснатият шофьор тръгна да завива под носа му. Ник натисна рязко спирачки и спря със скърцане…