После също зави към Стинсън, като почти успя да си внуши, че прави само рутинна полицейска проверка. Убеждаваше се, че следва съветите на Уокър, че поне веднъж ще изпълни онова, което му е наредил шефът. Но колкото и да му тежеше, трябваше да си признае истината: той просто искаше да види отново Катерин Трамел.
Черният лотус стоеше пред входа, моторът цъкаше тихо. Кърън си представи съвсем ясно как Катерин е пришпорвала мощния автомобил по крайбрежния път, сякаш е от плът и кръв, а не от стомана и гума, как го е гонила като състезателен кон по острите завои и късите прави отсечки, как е превключвала и натискала съединителя, как моторът е простенвал с все сила, когато бензинът се е впръсквал в цилиндрите му като животворна кръв.
Нощта вече падаше, вечният прибой се разбиваше в брега под къщата. Един от горните прозорци светна, Катерин Трамел премина като привидение зад стъклото. След малко се върна и отвори прозореца. Ник отскочи назад, почти сигурен, че го е видяла, но тя се загледа като хипнотизирана в тъмния океан.
Сетне започна бавно да разкопчава блузата си, свали я и остана така няколко секунди, с голи гърди в рамката на прозореца. Внезапно дръпна завесата, силуетът й се очерта примамливо върху тъканта. Ник гледаше напрегнато прозореца, прибоят бучеше в ушите му, очите бяха широко отворени и неподвижни.
След тава светлината изгасна и той си представи как тя се плъзва сама в безупречно чистото си легло.
Около един час по-късно той отново беше в Сан Франциско, надвесен над терминала на един компютър в тъмното и пусто помещение на детективите. Пръстите му се движеха по клавиатурата: Хейзъл Добкинс, бяла, жена, Албион Авеню 145, Мил Вали. Въведе данните и остави големия електронен мозък да ги обработи. Компютърът провери първо архивите на по линията в Сан Франциско и съобщи: Няма актуални данни.
— По дяволите — изпъшка Ник тихо, но не бе особено изненадан. Хейзъл Добкинс приличаше на типична баба, която обича котки и пече сладкиши. Твърде малък беше шансът да има предупреждение за погрешно паркиране или нещо подобно. Компютърът очакваше нова команда.
— Какво, по дяволите, сега — каза Ник високо и набра кода на архива за престъпления, извършени в щата Калифорния. Подаде отново данните на Хейзъл Добкинс, изчака и получи, каквото очакваше — компютърът почти веднага изписа: Добкинс, Хейзъл: Няма нови данни. Сетне размисли известно време над този факт и изписа още нещо. Ник усети леко вълнение, когато пред очите му се появиха думите: Добкинс, Хейзъл; освободена от затвора Сан Куентин, 7 юли 1965 г.
— Хопала, Хейзъл — прошепна той, набра бързо кода, който щеше да му разкрие криминалното й минало, и скоро получи резултат: Обвинена в четири случая на убийство, юли 1955, дело от 10/11 януари 1956, виновна по смисъла на обвинението, Върховен съд на Сан Франциско.
— Четири случая! — промърмори Ник и докосна думите „виновна по смисъла на обвинението“ на екрана, сякаш искаше да се увери, че действително са истински.
— Нямаш ли какво да правиш, та си дошъл тук да си играеш с това проклето нещо — каза някой зад гърба му.
Кърън не можеше да отклони очи от екрана.
— Какво правиш тук, Гюс?
Гюс Морал се отпусна на един стол до него.
— Дойдох да си поиграя с това проклето нещо. Съвсем като теб. — Той тупна партньора си по рамото. — Какво съвпадение, а, Ники?
Най-сетне Кърън отмести поглед от монитора.
— Какво откри в Бъркли, Гюс?
— Запознах се с много и все способни защитници на закона и освен това огледах малките студентки. Имаше няколко наистина хубави парчета, Ник.
— Забрави ги, Гюс. Твърде умни са за теб.
— Е, има все пак разни нещица, които биха могли да научат, от един зрял мъж, така да знаеш.
— Ти какво научи, татенце?
— Научих всичко за един мъртъв професор по психология. Ноа Голдстейн. Доктор Ноа Голдстейн. Починал вследствие на серия пробождания, септември 1977. Хайде сега да отгатнеш?
— Какво, тя ли е била?
— Не мога да го докажа, сине, но те са се познавали. Доктор Ноа Голдстейн е бил научен ръководител на малката Катерин Трамел.
— Била ли е заподозряна?
— Не. Дори ме са и снели показания. Не е имало заподозрени, никой нямал нищо против доктор Голдстейн, никой не е бил задържан. Съвсем нищо. Случаят е неизяснен до ден-днешен. Но след всички тези години, велики боже… Следата е студена, мой човек…