— Защото не знам. Но ти знаеш. Как се чувстваше? Силен? Тъжен? Съкрушен? В еуфория ли беше? Или всичко едновременно? Или е нещо друго? Нещо, което може да се усети само ако наистина отнемеш нечий живот?
Лицето му потръпна от отвращение — от нея, от собственото му брутално минало.
— Беше нещастен случай. Те попаднаха под обстрела. Да убиваш никога не е… беше нещастен случай, това е всичко.
— Но как се случва подобен нещастен случай, Ник? Просто така? Не те ли глождеше нещо да натиснеш спусъка?
— Беше нещастен случай — настоя гневно Ник. — Извършвах тайна мисия. Трябваше да се проследи една сделка с наркотици. Случва се…
— Просто така?
— Да. Нищо не се планира. При такива истории е наркотици смъртта не се планира предварително. Не е като при…
— Джони?
— Щях да кажа професор Голдстейн. Ноа Голдстейн. Известно ли ти е това име?
— Име от миналото, Ник. Четиринайсет години оттогава…
— А, искаш име от настоящето? Тогава какво ще кажеш за Хейзъл Добкинс?
Без да отклонява поглед от лицето му, тя отпи глътка от питието си. Кожата й беше толкова нежна и светла, та за миг му се стори, че ще види как кафявата течност се стича в гладката й шия.
— Добкинс? Голдстейн? Откъде да започна?
— Нека започнем с Голдстейн.
— Ноа беше мой ръководител през първата ми студентска година — тя се усмихна. — Знаеш ли, оттам вероятно ми е дошла идеята с шилото за лед. За книгата ми. Колко забавно! Как само работи подсъзнанието, нали?
— Невероятно забавно!
— Трябваше да кажа: как странно работи подсъзнанието, нали?
— А Хейзъл Добкинс? Тя какво?
Катерин се поколеба за миг.
— Хейзъл ми е приятелка.
Ник Кърън си спомни думите на Гюс от миналата нощ: М-да, хубава приятелка си е намерила.
— Значи приятелка? Твоята приятелка е заклала цялото си семейство. Трите си деца!
— Била е арестувана, съдена, отишла е в затвора. През последните трийсет и пет години не е създавала неприятности. Както се казва, Ник, тя е чиста. Би могло да се каже, че е изкупила своята вина към обществото.
— Абсолютно ми е все едно какво се казва в такива случаи. Искам да знам защо точно тя ти е приятелка? Да не би да колекционираш пропаднали типове?
— Тя е унищожила цялото си семейство. Тя ми помогна да разбера импулса да убиваш.
— Но нали сама не разбира защо го е направила?
— Струва ми се, че моите приятели не те засягат, Ник.
— На мене пък ми се струва, че си могла да научиш много повече за „импулса да убиваш“ по време на следването. Трябва да сте учили такива неща в Бъркли.
— Само на теория. — Тя отпи от питието си и се загледа в Ник над ръба на чашата. — Ти обаче знаеш всичко за импулса да убиваш, нали? Не на теория, а на практика. Ти знаеш всичко за него, нали… Стрелецо?
— Стрелец?
— Какво има, Ник? — попита тя гальовно. — Не се сдържа, нали? Хареса ли ти?
— Това не би могло да се хареса на никой. На никой нормален човек.
— А ти? Твоята глава наред ли беше? Разкажи ми за кокаина, Ник. В оня ден, когато застреля туристите… колко кокаин беше взел? Или може би предната вечер? Каква беше обичайната ти доза? Четвърт грам? Половин грам? Или цял? Хайде, кажи ми?
Колкото по-мек ставаше гласът й, толкова по-дълбоко достигаха думите й.
— Не разбирам за какво по дяволите говориш. Съмнявам се, че самата ти разбираш. Богато момиченце, което си играе. Обичаш игричките, нали?
Тя се приближи към него. Беше оставила питието си.
— Можеш спокойно да ми кажеш, Ник? Здравата ли беше друсан? Толкова друсан, че ти е харесала идеята да пречукаш онези двамата? Или просто си бил на хайка и ръката ти е трепнала? Ето тогава би било нещастен случай. Нещастен случай, който вероятно щеше да те вкара в затвора, най-малкото щяха да те изхвърлят от полицията. Но да… било е нещастен случай. Нищо, за което да се упрекваш… Просто лош късмет. Злополука.
— Бях чист — протестира той. — Нямаше дори граждански процес. Беше нещастен случай. Наркотиците нямаха нищо общо. Аз купувах, но не вземах, ясно ли е?
Тя докосна с ръка лицето му, погали го, както би направила с някоя котка, и прошепна с кадифен глас.
— Можеш спокойно да ми кажеш, Ник.
Той сграбчи грубо ръката й.
— Не съм вземал наркотици.
— О, хайде, вземал си! — Беше вече толкова близо до него, че усети дъха и в лицето си. Ухаеше сладко, като парфюма й. — Не ти взеха проба, нали? Но Вътрешният отдел е знаел. Знаели са през цялото време.